Важно доказателство за съществуващите древни връзки между най-известните цивилизации се оказва експериментът на норвежския пътешественик Тур Хейердал, които използва примитивна техника и материали и през 1970г. с тръстиков плавателен съд прекосява Атлантически океан. Идеята му е породена от нарисуваните подобни тръстикови кораби в една от гробниците на четвъртата династия на фараоните на Египет, около средата на III хилядолетие пр. н. е.

Ново потвърждение за тези контакти са получили и през 1992г.. когато при проучване на египетските мумии в Германия българката Светла Балабанова, специалист от Института по съдебна медицина в Улм, установява наличието на значителни количества от кокаин и никотин.

Резултатите са изненадващи, защото се смятало,  че египтяните не използват опияти. Нямало и данни,че двете растения са отглеждани в поречието на Нил. Допълнително затруднение предизвикал факта, че коката расте само в Северна и Южна Америка. От изследванията виждаме, че са съществували стари търговски връзки между Египет и Америка.

IBM обяви успеха си в развитието на процесорите, които могат да имитират мисловните процеси на човешкия мозък. Новите чипове са в състояние да анализира данни, да генерират хипотези, да запомнят резултати и да се учат от тях.
IBM е разработила два нови чипа, които работят въз основа на нови компютърни технологии.
Според информацията, новите чипове са използвани в разработки в областта на нанотехнологиите, нейротехнологии и свръхбързите изчисления.
В момента учените са успели да достигнат успех с този вид процесори, като преминаване на лабиринти, игра на Pong, както и при разпознаване и анализиране на данни.
Тези чипове са важна стъпка в еволюцията на компютрите. Те отбелязват началото на ново поколение компютри и техните приложения в областта на бизнеса и науката.
Изследователската програма се провежда в лабораторията на IBM, разположена в Ню Йорк. В нея си сътрудничат няколко големи университети от Америка.

Според вестник «Morning Post» този израз се е появил като шеговити съкращение на неправилно написаното «all korrect».
Нюйоркските демократи считат, че те са измислили ОК, когато давали име на своя клуб Democratic OK Club, където ОК било съкращение на Old Kinderhook, родното място на тогавашния президент Мартин Ван Бурен. Месец по-късно, в подкрепа на тази версия в нюйоркски вестник това съкращение се появило с настоящото си значение: „Не смятате ли, че всичко е ОК?“
Съществуват много версии за появата на ОК. В тази надпревара участвали гърците с «ολα καλα», което означава всичко е добре, латините го записвали като «omnia correcta» и финландците, които представят «oikea» като „правилно“.
Френските моряци употребяват «aux quais» по-скоро като „до кея“, което няма нищо общо с общоприетото значение на ОК.
Хаитяните твърдят, че произхода на израза идва от пристанището им «Aux Cayes», славещо се с отличния си ром.
Германците също не останали назад в това. По време на гражданската война в Америка за тях съкращението ОК вероятно е означавало «Oberkommando»  или Главно командване.
Ранни изследователи смятат, че този израз се е появил благодарение на неграмотността на президента Андрю Джаксън, който пишел «oll korrekt» непризнавайки никакви правила. Привържениците на Джексън протестирали срещу тази теория. Те твърдели, че той е заел от индианците любимата им дума „okeh».

Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана  се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.