Архив за етикет: Айнщайн

Спиране на времето

Айнщайн е казал: „Когато седя до едно красиво момиче един час изглежда като един миг, а когато седиш в горещ тиган минутата изглежда като един час“,

Забелязали ли сте, че когато пътувате времето спира? Седмицата минава като месец.

Защо времето тече по различен начин?

По този въпрос има много книги и научни изследвания.. Например книгата „Покоряване на времето“ от Стив Тейлър. В нея се казва, че:

С напредване на възрастта, времето се ускорява.

Когато сме отворени за нови преживявания или сме в нова среда, времето се забавя.

Ако си погълнат от нещо, времето минава бързо.

Ако не сте се съсредоточили в нещо, времето минава бавно.

Имам свое обяснение за ускоряване на времето. Да започнем с въпроса: Кога времето преминава мигновено? По време на сън.

Седмицата минава като един ден, зашлото спим, може да се спи и с отворени очи. Липсата на информация води до загуби на време и памет.

Има още една причина за бързото протичане на времето. Това е деленето на важни и второстепенни събития в живота. Например, когато човек очаква събота и неделя, останалите дни изпадат в паметта.

Времето в къщи може да тече така, както и когато сте на пътешествие. Осъзнах, че най-интересните събития се случват всеки ден, а не точно в определен ден от седмицата и времето се разтегна.

Преди това между значимите дати времето минаваше за миг, а сега между петък и вторник усещам цели три дни! Това си е направо вечност!

Времето може да се забавя и ускорява. Това е функция на съзнанието. Според течението на време можете да определите в какво състояние се намирате в момента.

Не учен, а велик цигулар

Айнщайн обичал да свири на цигулка. Веднъж участвал в благотворителен концерт в Германия.
Възхитен от неговото свирене местен журналист научил името на „артиста“ и на следващия ден в местния вестник била публикувана бележка за „изпълнението на големият музикант, несравним виртуозен цигулар Алберт Айнщайн“.
Ученият запазил тази статия от вестника и я показвал на познати, казвайки им, че той е известен цигулар, а не учен.

Времето

Знаете, че от Айнщайн насам времето вече не се възприема така опростено, както в предишните спокойни епохи. Може да се каже, че Айнщайн не ни обясни какво е то, но ни разкри, че ние съвсем не сме наясно що е време. Появиха се много теории. Няколко хипотези постулират такива странни свойства на времето, като  дисперсност, нееднаква скорост, обратно или перпендикулярно течение и плурализация.

Всеки от нас е имал периоди, в които му се е струвало, че времето просто е прелетяло, и други, в които то едва се мъкне. У някои хора това чувство достига такива размери, че те стават пациенти на психоклиниките.

Психолозите имат опит да обяснят тези тъй различни усещания за времето, но тези опити никак не са убедителни. Оставаме с впечатление, че индивидуалното време на хората може много да се различава. При това разликите са, както между индивидите, така и по отношение на един човек в различни периоди.

За някои 2–3 часа отминават като десетина минути. Тези хора не са ненормални те са здрави като всички нас. Тяхното време наистина изтича! Къде?… Не зная. Ще ви напомня само, че има хора, които успяват да свършат в някои години от живота си куп неща, докато други със същите или дори по-добри дадености като че ли не успяват почти в нищо. Аз намирам една обща причина за всичко това. Някой са овладели изкуството да крадат и присвояват индивидуалното време на други!

Всеки от нас е имал периоди, когато времето просто лети, както и обратното. Но нали това има своето убедително обяснение? Времето минава бързо, когато е запълнено с интересни занимания и едва-едва се влачи, когато правим нещо скучно, неприятно и мъчително.

Сега годините летят много по-бързо, отколкото на времето. Сигурна съм, че ме крадат, но защо сега това става по-интензивно от преди?

Минутите пълзят, дните си вървят, месеците тичат, годините летят.

Дълго обмислях ситуацията и дойдох до заключението, че ако тези крадци на времето действаха безразборно, отдавна щяха да предизвикат пълен хаос и сгромолясване на нашия свят. Но светът продължава да се движи, защото действат със сметка. Доят си ни като кравички, планомерно и без да пилеят утрешната жътва заради една днешна суперреколта!

Откъде-накъде някой ще краде от индивидуалното време на други, след като не може да го използва? Защото, ако го взема за себе си, ще стане столетник.

Да си призная, познавам мнозина, които ми пропиляват времето, но още не съм намерила начин да се изолитам от тях. Какво да се прави, човещина, не мога да гоня хората само защото не съм си свършила работата! Стигат ми всички тия бивши съученици, непознати съмишленици и амбициозни колежки, та да се занимавам сега  с някакви си „тайм-пирати“.

Теорията е вярна

Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.

Най-трудното

Конференцията била доста напрегната. Дали от вглабяването в научните
открития или от вече настъпилата умора у слушателите, тя доста трудно
вървяла.
На тази конференция Айнщайн също представил свой доклад, но изглежда
аудиторията трудно възприемала думите му.
След края на изказването си ученият бил посрещнат от един репортер с
въпроса:
– Кой момент от конференцията се оказа най-труден за вас?
Айнщайн се усмихнал и споделил:
– Най-голямото предизвикателство бе да събудя слушателите, след
встъпителното слово на председателя.