Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Доказана е популярната рецепта за лечение на простатит, в която се използват тиквени семки.
Полезно е да се яде една чаша тиквени семки на ден през цялата година.
Ето и как се приготвя самата рецепта:
0,5 кг очистени тиквени семки, които не са печени,  се пускат през мелачка. Смесват се с една чаша течен мед. Медът да не е подгряван, за да се разтопи. Всичко добре се смесва и бързо се отъркалват топчета малко по-големи от лешник.
Десет от топчетата оставете в буркан и нека бъдат в стаята, а останалите поставете най-отдолу в хладилника.
Веднъж на ден, 30 минути преди ядене да се яде по едно топче. Когато се свършат всички топчета, свършва и лечението.
Средството е много силно, за това цитираното лечение не трябва да се прилага повече от един път в годината.

Удоволствието от ядене се формира от няколко компонента.
Наскоро учени са установили, че тактилни усещания също играят изненадващо голяма роля във възприятието на вкуса. Всеки от вас може да провери това, като повтори техния експеримент.
Експериментът е много прост. Доброволците са били със завързани очи и им дали да ядат геврек, като държат в другата си ръката също геврек. Понякога гевречетата били твърди, друг път пресни.
Оказало се, че когато хората ядат прясна кифла, а държат остаряла, им се струва, че ядат нещо средно. Почти всички по-нататъшни експерименти потвърждават, че представата за свежа храна се смесва, има разлика в това, което влиза в устата и това, което се докосва.
Очакванията значително повлияват на самия вкус. Можете да проверите това, като се опитате, например, да ядете банан, държейки ябълка. Или сложете си в устата картофи и дръжите в ръка морков.
Всеки път този феномен ще се разкрива пред вас по нов начин.

Бабата добродушно поглежда внука си и му казва грижовно:
– Иди да ядеш! Яденето е на масата.
– Ей сега, ….., отивам, бабо,….. – момчето с нежелание поглежда към баба си.
– Иди, – казва възрастната жена, – ще изстине, а после не е така вкусно…..
Внукът недоволен от това, че са му нарушили заниманието, става ядосано и отива в кухнята.
Бабата веднага скача на мястото му пред компютъра и радостно си мърмори под носа:
– Хвана се , глупчо!

Седяха на тревата. Той харесваше това време, когато беше близо до нея. Тя вдигна поглед към небето и каза:

– Знаеш ли, когато се роди времето беше точно такова. Хладно, но хубаво. Беше късен следобед, когато започнах да раждам. Докторът ми каза, че трябва да родя до 17 часа, защото жена му приготвила  любимото му ядене за вечеря, а той не искал да го пропусне.

Тази история тя му бе разказвала много пъти, но премълча.

– Месни крокети, – продължи тя потопена в спомените си. – Представяш ли си? Нещо съвсем просто за приготвяне. Човек би си помислил, че такова бързане е за някакъв специалитет, пържола или нещо по-интересно. Беше ми все едно. Нека човекът си получи исканите крокети.

След това го погледна закачливо.

– А аз се сдобих с теб.