Учени от САЩ са успели да разшифроват тайствения шум, който в течение на половин век е бил регистриран в дълбините на океана в близост до Антарктида и Австралия.
Сътрудниците на Националното управление за океански и атмосферни явления в САЩ сега с увереност твърдят, че кратките звуци, от една до три секунди в диапазон от 50 до 300 Hz, за първи път зафиксирани през 60-те години на миналия век, са „речта“ на китове от вида малък кит Minke.
Тайнственият шум редовно възниквал по време на австралийската зима и е наречен „крякане на био патица“.

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.

Инженерите се стремят да получат електроенергия от най-необичайни източници, даже и от звукови вълни.
Джаджата Green Noise се поставя близо до писти за излитане, магистрали и други шумни места. Тя превръща звуковите вълни в електричество.
Дизайнерът  Hung-Uei Jou бил силно загрижен, че хиляди децибели се губят просто така и решил да създаде устройство захващащо звуковите вълни, от които получавал енергия.
Устройството има динамичен вид и е снабдено с тринога за устойчивост и мобилност. То може да се поставя до всички места с повишени нива на шум.
Green Noise със сигурност ще се превърне в много популярно устройството, когато неговата технологията бъде напълно разработена.

На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.