Проверяваше данъците с дошлия да ги инспектира, а нямаше никакъв опит, защото от скоро беше в бранша. Когато приключи работния ден не бяха намерил нищо нередно. Хората от фирмата, на които провеха проверка бяха много доволни.

Когато шефът излезе за малко, счетоводителят му подаде малък плик за проверяващия, на когото той помагаше през деня и го придружаваше навсякъде.

Той се стъписа. Вътре в плика имаше много пари. Сконфузи се. Не знаеше как да постъпи. Нали всичко беше наред, за какво беше нужен този подкуп?

Щом шефът се върна в стаята, той му върна плика и каза:

– Това не е необходимо, всичко мина гладко и добре.

Шефът извади парите и ги преброи. Вътре имаше 25 хиляди.

– Къде са останалите? –  попита шефа. – Вътре имаше 50 хиляди.

Тогава той разбра, че счетоводителят си беше присвоил половината.

Размина му се, но от тогава щом му дадяха пари да ги предаде на някого, отиваше и му ги даваше, независимо от това как са протекли нещата.

Трудно е да бъдеш честен и безкомпомисен, защото или се съгласяваш да станеш като тях, или те изхвърлят, като неблагонадежден.

Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Цирк се представял пред сътрудници на една компания по случай на нейния юбилей.
Клоунът разсмивал, фокусникът изненадвал. Въжеиграчът изпълнявал немислими трикове, а после се пошегувал, като предложил някой зрител да повтори номерата му.
Един старец си свалил сакото, покачил се на въжето и няколко пъти преминал по него напред и назад.
– Кой е този? – попитал директорът на цирка, шефа на компанията.
– А, това е нашият главен сетоводител, – гордо отговорил ръководителят на компанията. – До сега не е имало случай да наруши баланса.

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.

Ако се създаде църква в един беден квартал, с голяма безработица и престъпност и те не намаляват, това означава , че от тази църква няма никаква полза.

И вместо хората да прославят Бога, заради делата Му, те смятат църковните лидери за паразити, мързеливци такива, които не работят и които живеят на гърба на вярващите.

И причината за това е, че лидерите, които проповядват любов, искреност и себе жертвеност живеят без да работят. Имат си секретарки, служебни автомобили, ходят по два пъти в годината в чужбина и никой не знае каква им е заплатата, нито колко пари се събират в църквата, да не говорим пък за това къде отиват.

С една дума- приватизирали са църквата и по нищо не се различават от шеф на синдикат или шеф на политическа партия.