Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Това съвсем не е шега.
На нашата планета има само една страна  разположена в Северното, Южното, Западното и Източно полушарие.
Това е република Кирибати.
Тя е съвкупност от множество разпръснати острови в Тихия океан.

Това не е шега. И съвсем не си мислете, че пластовете там се разместват вследствие на земетресение. Поне за това няма данни за това.
Учени от Националното бюро по картография на Китай са заявили, че връх Еверест в Хималаите се снижава.
Изследователите свързват това явление с глобалното затопляне на планетата.
С помощта на фотографии, направени от спътник, китайците стриктно отбелязвали ежегодните премествания на скалните пластове с 6-7 см на североизток.
Най-високата планина в света тихо се свлича и пълзи към Китай.

Оговорете ми: Къде бихте искали да се лекувате в здравница или болница? Много често се замислям над въпроса, защо голяма част от лечебните заведения са наречени болници? Логичният отговор е, че в тях се намират болни хора. Ако продължаваме тази логика, то хората в тези заведения ще си остават болни.
Съществува такава шега, в която има известна истина, за съвремената здравна система: „Здрави хора няма, има недоизследвани“.
Нека си спомним смисъла на такива думи като знахар, лечител, вещица, а сега лекар. Ето какво се получава. Знахар идва от думата знание, лечител от лекувам, а вещица от вещ по дадени въпроси, а лекар….? Спомнете си поговорката: „Както кръстиш корабът си, така и ще плуваш“. Може би това е защо нашата съвременната медицина, с болници и лекари, не може да се справи със заплахите на съвременния живот, като например сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Именно благодарение на официалната медицина през последните десетилетия се е появил термина „нетрадиционна медицина“. Коя медицина се явява нетрадиционна? Тази, която се основава на премахване на симптомите на болестите или тази, която работи върху причините предизвикващи заболяванията?
Вероятно в бъдеще унилите и тъжни болници ще се заменят с здравници, в които самата обстановка ще допринася за по-бързото оздравяване на хората. Но главното е, че лечението ще се основава на премахване на причините предизвикали заболяването. Лекарите ще бъдат заменени от здравник, хора познаващи законите на природата и психологията на човека.
Основната задача на здравниците ще бъде, от тях да излизат здрави и уверени в силите си хора.

Ричард Брансън е пуснал програма за пътешествие в гърлото на действащ вулкан.
Апарат от специално подбрани материали може да слезе с трима пътника направо в кипящата лава.
В първото пътешествие ще се отправи самият Брансън. Първото пътуване е планирано за 2015 година.
Изказани са предположения, че това е първоаприлска шега. За сега може и да е така, но все ще се намери някой, който не знае, че това е невъзможно и ще го направи.