Лидка и Рени бяха големи приятелки. Те често отсядаха на кафе и споделяха проблемите си. Днес Мая беше сериозно угрижена. Беше много натъжена.
– Лидка, ти знаеш, толкова много книга заедно прочетахме и се съветвахме, какво да правим и какво не. Никога не съм преследвала момче след като сме се запознали, но се радвам, когато се срещнем или ми звънне. Винаги съм си казвала и така ми е добре. Но всичките ми отношения с момче свършват с това, че той става тъжен и ми казва: „Виждам, че и така си щастлива, аз не съм ти нужен.“ Къде греша?
– Това, че някое момче ти е скъпо, трябва да му го показваш, но не и да го „гониш“. За тях ти изглеждаш „самодостатъчна“, такава, която не се нуждае от никой.
– Да спомням си, – каза Мая, – някъде четохме: „За да се старае мъжът пред теб, той трябва да вижда резултата от своите усилия“.
– Не просто да вижда, – натърти Лидка, – а да чува. Ето, при нас е така. Всеки ден хваля Васко и той хвали себе си, даже на шега подхвърля за какво да го похваля. Така той получава много „браво“ на ден.
– Е, – каза Мая, – аз не искам да ме хвалят много. Имам нужда от похвали, но не всеки ден и постоянно.
– Да, – започна Лидка, – но мъжът е защитник, победител, шеф, снабдител,….. и се нуждае от постояни похвали. Със всяка своя постъпка те питат: „Добре ли те защитавам? Успях ли да победя днес всички проблеми? Направих ли те и този ден щастлива? …..“
– Ще опитам, – тихо каза Мая. – Изглежда директната похвала е по-силна от това да съм пряма спрямо него.
Мая наведе глава и се замисли. След минута се усмихна, погледна дяволито Лидка и каза нежно:
– Благодаря ти.

Веднъж един търговец отишъл в друга страна и се озовал в странен град, в който всички жители били оковани.
Търговецът си помислил: „Ако ми сложат и на мен окови, какво ще правя тогава?“
Неочаквано до него се появила стражата и виждайки свободен човек го оковала. Загубвайки възможността да се завърне у дома, търговецът много се притеснил. Той попитал нещастните граждани:
– Защо сте в окови?
А те му казали:
– Такива са порядките в града.
Търговецът попитал:
– Нима сте обречени цял живот да носите окови?
Хората му казали:
– Понякога в града идва старец, който е свободен и не носи окови. Само той знае как човек може да се освободи от тях. Той много рядко се появява, за това мнозина се съмняват дали това е истина.
„Няма какво да се прави, казал си търговецът, – може би ще видя старецът и ще разбера как да се отърва от оковите“.
Минали много години. Търговецът остарял и побелял. И един ден той видял старец да върви по улицата, свободен без окови.
– Дядо, – извикал затворникът, – помогни ми да се отърва от това бреме.
– Синко, казал старецът, – мислено си кажи: „Нека охраната веднага ме освободи от оковите“ и вие ще бъдете свободен.
Търговецът помислил, че това е грозна шега, но решил да опита и произнесъл за себе си заветните думи. Изведнъж се появила стражата и го освободила от оковите.
Търговецът побързал да напусне града, чудейки на случилото се. Когато излязъл от града, той отново видял старецът, който му помогнал да се освободи.
– Дядо, кажи ми, – обърнал се към него търговецът, – в какво се крие тайната на този странен град?
– Този град не е обикновен, – отговорил старецът, – защото в него хората стават затворници и се освобождават от робството, само ако си помислят за това. Ти се спаси, защото повярва на думите ми. А тези, които не ми вярват, остават затворници в този град и аз не мога да им помогна с нищо.

Нашият съсед е много мили и тих алкохолик, с когото животът често си прави лоша шега.
Ето например, на вратата се звъни. Отварям, а там стои нашия познайник, облегнал се на стента.
В очите му се чете тъга и безнадежност. Прекрачи прага на вратата с единия си крак,
повдигна глава и каза:
– Извинявайте, аз влизам или излизам?

На шега или не, но проектът за самобръсначка за еднократна употреба се мъчи да наложи дискомфорт, свързани с хартиените порязвания и използването на този материал за битови нужди и екологични цели.
Създавайки уникална самобръсначка от водоустойчива хартия, дизайнерът Nadeem Haidary предложил да се използва режещото свойство на материала. Тази дръзка идея е въплътена в набор от еднократни самобръсначки Paper Cut Razor и се възприема по-скоро като фалшива.
Въпреки това, дизайнерът твърди, че това е много полезно изобретение, което е напълно рециклируемо и не замърсява околната среда.
Нещо повече, той твърди, че този продукт от един лист хартия в игрив маниер напомня на използващия го за две неща: първо, порязванията от хартия са остри и второ тази самобръсначка е за еднократна употреба.

И отново за законите на Китай. Жител на тази старана бил осъден за шега.
За да бъдем по точни, млад човек е бил наказан за първо априлско „недомислие“.
В Китай студен от Шанхайския университет е бил осъден на смърт заради отравяне на съседа си по общежитие.
На 1 април 2013 г. студент изсипал тайно на съквартиранта си диметилнитрозамин (DMNА), това е полулетливо органично химическо съединение, произведено като страничен продукт от няколко промишлени процеси. То присъства в малки количества в някои храни, особено варени, пушени или сушени. NDMА е водоразтворим, безцветен, вкуса и мириса му са слаби или отсъстват. Той е токсичен за черния дроб и другите органи.
16 дена по-късно съквартирантът му постъпил в болницата със смъртоносно отравяне и е починал без да дойде в съзнание.
За свое оправдание студентът заявил, че искал да се пошегува със своя приятел по случай 1 април.
Шегите понякога са болезнени и смъртоносни.