В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.

Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:

– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….

Църквата не е сграда, а събрание от простени грешници, които вярват в Исус и служат на Бога. Когато вярващите приемат Божията милост, Святият Дух идва и живее в тях. Всеки вярващ е жив камък от Божия дом.

Този, който разрушава Божия храм, сее неверие, недоволство и грехове в себе си и другите, ще бъде наказан от Бога.

Лесно се лъжем, ако оценяваме себе си и другите по световните стандарти. Гордостта, амбицията и съперничеството разрушават единството на вярващите.

В очите на света Божията мъдрост се явява глупост.

Въпреки това Бог знае лукавството на хората и прави явно тяхното безумие.

Вярващите не трябва да се хвалят със себе си или с другите хора, а единствено с Христос.

Когато принадлежим на Бога, имаме всичко.

В църквата беседваха група хора. Задаваха различни въпроси и търсеха отговори за тях в Библията.

– Как мислите, – попита един дребничък мъж с прошарена коса, – може ли вярващ и спасен човек да падне в изкушение?

Последва дълга пауза.

– Е, всичко е възможно за този, който вярва, – засмя се млад мъж, доволен, че се е сетил и вмъкнал подходящ стих от Библията.

Един пастор отиваше за поредното събрание в църквата. Закъсняваше. Спря го полицай от КАТ за превишена скорост:

– Защо нарушавате правилата?

Пасторът скри Библията си, за да не попадне пред очите на полицая.

– О, аз съм толкова зает. Нямам време, толкова много неща трябва да направя! Имам много работа, чувствам като износен. Ето сега ме ме чакат от 20 минути, а аз току що се освободих …

Полицаят се усмихна, погледна го разбиращо и каза:

– Знаете ли, по-рано, когато живеех без Исус и аз бях същия.

Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.

Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.

Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.

Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.

Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.

Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.

Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.