В Рим можете да посетите в действителност необичаен музей. Той е разположен в църква, където се съхранява доста необичайна колекция.
Отпечатъци, снимки, книги и ръкописи, които свидетелстват за следите, оставени от душите в Чистилището, които желаят да се върнат в живота или да прекрачат прага на забравата.
Колекцията започва своето начало през 1897 г., когато отец Жуе, след пожара в параклиса на църквата, видял на стената изображение на страдащо лице. Свещеникът бил убеден, че тази душа е починала. Тя се намирала в Чистилището и иска да влезе в контакт с живите.
Оттогава той започнал да събира разлини доказателства за страдащи души в Чистилището при своите пътувания в Италия и Европа.
Това място, където е разположен музея има репутация на прокълнато място.
Музейят е отворен за посещения на всеки желаещ, но чесно казано не бих се съгласила да вляза в него.
Страното е, че свещеник се е нагърбил с тези мистификации, а и самият музей е разположен в църква.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Голям скандал се е разгорял в австрийския град Хершинг, намиращ се в провинция Горна Австрия. Станало е известно, че в един от местните храмове са правени снимки за порнофилм. Отговорният енорийски свещеник не е давал разрешение за това.
По какъв начин снимачната група е проникнала в храма не се знае. Това, че се е снимал порно филм в самият храм, австрийското духовенство не отрича. Цялата работа е в това, че злополучният филм се е появил в Интернет. И никой от зрителите не се е осъмнил, че засниманото е станало в църква от Хершинг.
Този инцидент се разследва от епархията на град Линц, към който се отнася „осквернения“ доход. Независимо, че следствието още не е приключило, участващите в снимките могат да се индитифицират много бързо. Главнта роля във филм  се изпълнява от популярна порноактриса.
Според местното законодателство, за извършване на „безчинства“ в Църквата, нарушителя го очаква лишаване от свобода до една година или голяма глоба.
В момента австрийското духовенство е загрижено как по-бързо да възстанови репутацията на светите места.

В Перм християните купили Двореца на културата „Ленин“ и го превърнали в молитвен дом.
Това предизвикало недоволство сред населението. Един мъж мърморел:
– Сградата се намира в центъра на града, тя е „двореца на вожда“, а те ще се събират там да се молят.
Друг добавял:
– Какво нахалство, дори се осмелиха на входа с големи букви да напишат: Църква „Нов завет“.
Много често вярващи раздавали множество екземпляри на „Нов завет“.
Веднъж една жена взела книгата в ръка, прочела заглавието ѝ и с възмущение възкликнала:
– Каква наглост! Даже биография са успели да си напишат!

Чувството за хумор помага много по-дълбоко да се разкрие личността на човека. Хуморът на големите фигури в света винаги носи своеобразен отенък.
Предлагам ви една история, която характеризира много добре една от най-интересните фигури през миналия век.
Патриарх Алексей поискал от Сталин разрешение за откриване на църква в Москва.
– Отваряйте, – казал Сталин. – Руските майки имат за кого да се помолят, за кого да поплачат.
Окуражен патриархът се осмелил да помоли за разрешение да се открие духовно учебно заведение.
Сталин разрешил да се отвори богословско училище, а когато станало въпрос за семинарията казал:
– Историята познава случаи, когато от духовната семинария са излизали добри революционери. И все пак, от тях голям полза няма. Ето вижте, аз съм учил в семинария и нищо добро не е излязло от това.