Ние знаем много неща, които са източник на радиация. Така например, атомните електроцентрали, ядрените оръжия, микровълновите печки. Но има някои неща, в които има толкова много радиация, че дори не сме се досещали за това..

Бразилските орехи са най-радиоактивната храна. За това бъдете много внимателни. На любителите на орехи този път не им провървя..Те са радиоактивни, защото корените на дървото стигат много на дълбоко в земята и поглъщат голямо количество радиация.

Grand Central Terminal е най-голямата станция в Ню Йорк, но и най-радиоактивната в света. Гарата е построена от гранит. Той съдържа естествена радиация. Нивото на излъчване е толкова високо, че превишава нивото, което излъчват атомните електроцентрали.

А какво знаете за котешката тоалетна? Оказва се, че пълнителят на котешката тоалетната е основният източник на радиация в дома. Основният компонент на пълнежа е бентонит.. Това е минерална глина, напълно поглъщаща изпражнението на животните, но съдържа уран и торий.

Цигарите не са просто вредни за здравето и предизвикващи пристрастяване, положението е много по-лошо. Те също съдържат радиоактивни елементи..Ако искате причина, за да престанете да пушите, мисля че това е, което научихте е достатъчно.

Гланцираната хартия на списанията изглежда солидна и е много скъпа. За да се направи такава хартия, обикновена хартия се покрива с особен вид глина, която съдържа уран и торий..

Това е само малък списък на предмети, които съдържат радиоактивни вещества. Но в малки количества те не са опасни, за това не се притеснявайте много.

През 1897 г. в няколко точки на Лондон инсталирали газови фенери.
Тези апарати не само осветявали улиците, но и работели като автомати предлагащи горещо кафе, чай и какао.
Като допълнение, от тези автомати можело да се купят цигари и пощенски картички.
В един от моделите имало дори телеграф, по който можело да се предават съобщения в Скотланд Ярд. И всичко това е работило само на газ.

Знаете ли, че съществува място, където не само е забранено тютюнопушенето на обществени места, но и продажбата на цигари изобщо?
Днес в много градове и страни е въведена забраната за тютюнопушене на обществени места.
В кралство Бутан такава забрана съществува още от 17 век.
А от 2004 г. нацяло е забранено да се продава тютюн. Тези, които се хванат, че пушат плащали солидна глоба.
Лошото е, че изключение се прави само за туристите и дипломатите.

Какво представлява съвременният българин?
Той върви по чист под. Непрестанно пуши и мачка цигарите си върху него. След като изяде вафлата или закуската си, хвърля опаковката до кошчето или далече от него.
На всеки две-три крачки енергично плюе, без да се смущава нито от обстановката, нито от хората наоколо. Плюе и не престава да говори. Обикновенно казва на спътника си:
— Тия твои възгледи за обществото са твърде стари и назадничави. Всеки от нас трябва да вземе участие в онова, което става наоколо, в новото, което се твори в обществото. Трябва да станем будители за по-светло бъдеще……
И човекът продължава неуморно да плюе, храчи, да размазва фасовете си върху пода….
Думи, думи, думи, а къде са делата?

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.