Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Най-късата азбука притежава папуаският език Ротокас. На него говорят жителите на остров Бугенвил, който е разположен на изток от Нова Гвинея.
В нея има само 12 букви, 5 гласни и 7 съгласни. А ето и самата азбука:
A, E, G, I, K, O, P, R, S, T, U, V
Още по-кратка може да бъде азбуката на езика пираха от Бразилия, но този език няма писменост.
Интересното в този език е, че за  кое да е число,  се вземат думите „няколко“ и „много“.  Смята се, че в него няма точнa дума и за цвят.

През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.

Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.

Розите, както и всеки от нас имат своите тайни. Тези тайни са се разкривали една по една през вековете. Защо толкова дълго? Защото повече от 5 хиляди години хората са се възхищавали на красотата и качествата на розата.
От древни времена розата е известна със своите лечебни качества, които са описани от Авицена. Той вярвал, че аромата на розата подобрява настроението, изгонва мрачните мисли и вдъхновява хората. с което аз лично не мога да не се съглася.
Днес селекционерите от различни страни са създали повече от 30 хиляди сорта рози. Едно от най-важните качества на розата е аромата. Милър, немски изследовател, който различава 25 аромата казва: „Аромата на розата е като музикален акорд, съставен от много  ноти – миризми, които са обединени в хармонично съзвучие“.
Бихте ли се изненадали, ако разберете, че на някои рози е присъщ мирисът на други растения? Съвременните рози могат да имат аромат на: ирис, детелина, зюмбюл, ябълка, анасон, малина, латинка, мед и други.
Изучавайки особеностите на розите, учените са установили, че най-силен аромат излъчват тъмните на цвят рози с дебели листа. Освен това в топло и слънчево време мирисът на тези цветя се усилва, а когато е хладно и облачно той се губи. Интересното е, че съществуват рози и без аромат.
Гембъл, американски изследовател е изучавал около 4 хиляди сорта рози и е установил, че 20% имат силен аромат, повече от половината по-слаб и 25% съвсем нямат такъв.
Важното е, че за всеки има роза, с вид и аромат, които му допадат.

Дори в специализиран магазин за конци не винаги има такива, които да съответства на плата донесен от клиента. Шевната машина Leitgaden още не е излязла в масово производство, но за това пък предлага изящно решение на проблема, относно избора на цвят за конеца. Тя ги печата.
Вие сами можете да видите как чилето се оцветява от CMYK касети с мастило. Избирате нужния цвят и получавате съответно оцветения конец.
В описанието не се споменава как става изсъхването на конците преди  самото шиене, но идеята е интересна.