Обслужващите Ижевския зоопарк били принудени да научат няколко фрази на немски, за да общуват с мандрилите, докарани от Германия.
Необходимостта от изучаване на няколко немски фрази възникнал, когато се разбрало, че животните не реагират на команди подадени на руски език.
Сега с мандрилите общуват на „родния“ им език, когато идват да ги хранят или да почистват клетката им. В речника от немски изрази влизат ласкави думи и похвали.
По-рано в зоопарка не се е стигало до общение с животни на чужди езици.
Маймуните били докарани в Ижевск по програмата за обмен на животни между зоопарковете в света. Срещу маймуните в Германия са получили атлантически морж. Мандрилите ще се върнат в родината си след две години. Дали за това време ще започнат да разбират руски команди, не се знае.
Мандрилата е доста голям примат. Мъжките достигат ръст до 1 метър и тежат от 20 до 50 килограма. Отличителна черта на мандрилите е костната бразда по дължината на носа, оцветена в син цвят. Също така, тези маймуни могат да бъдат разпознати  и по брада с ярък лимонен цвят.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.

В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

За генетично модифицираните организми се носят много слухове, при това от страшни по-страшни. Но сега ще ви разкажа как ГМО спасява човешки живот.

Запознайте се с Arabidopsis thaliana L, невзрачно растение от от семейството на зелеви.

Учени от компанията Aresa Biodetection превърнали това скромно растение в „биосапьор“.

По цялата Земя са заровени повече от 100 милиона противопехотни мини, всяка от които чака своята жертва. В резултат на това всяка година повече от 25 000 души са убити и осакатени от тези подли машинарии.

Креативните сътрудници на Aresa Biodetection са се погрижили да премахнат този проблем като са внесли изменения в генома на Aresa Biodetection, които се заключават в следното.

Намиращата се в земята противопехотна мина отделя в почвата азотен диоксид. Генетично модифицираното растение реагира на този газ и променя своят цвят от зелен на червен.