Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Александър Македонски активно се отдал на „чувствения“ свят и попаднал под силното влияние на хетерата Фелида.
Виждайки, че това пагубно ще повлияе на държавата, Аристотел помолил Фелина да остави Александър. Тя се съгласила при условие, че я качи на гърба си и я поноси и стаята.
Не виждайки друг начин за решение на проблема, Аристотел отстъпил ….
В разгара на „препускането“, в стаята влязъл Александър и видял как Фелин е яхнала философа.
Смутен Аристотел казал на Александър:
– Виж какво прави с мен стария и мъдър човек. А представяш ли си в какво може да те превърне тя?
Този урок за царят бил достатъчен.

Когато македонският цар се готвел да нападне гръцката република, един оратор от Атина казал:
– О, мъже атиняни! Филип не е силен, поради многото си сила, а заради нашата слабост.
Когато Крум завоювал аварите, попитал един от заробените:
– Кои са главните причини, за да пропадне царството ви?
Отговорът бил:
– Истинските причини, които събориха царството ни, доста силно влияеха в държавата ни и това са нашите страсти. Страстите, които ни обричат на робуване и зависимост.

Живял някога един цар. Той извикал двама души и им поръчал следното. Единият трябвало да състави списък на добрите хора в царството, а другият на лошите. Дал им една седмица срок за изпълнение на задачите.
Една седмица по-късно двамата представили списъците си пред царя.
Царят попитал този, който трябвало да състави списък на всички добри хора в царството:
– Нима не намери добри хора в цялото царство?
– Не, всеки е лош. Даже не намерих нито един добър човек.
След това царя попитал другият:
– Колко лоши хора можа да намериш?
– Николко, – казал вторият, – не можах да намеря нито един лош човек. Всеки е по-добър от мен и в списъка мога да напиша само своето име.
И с тези думи написал името си в списъка.
Това е правилния начин на мислене. Само човек, които мисли така може да има любовта, уважението и близостта на Бога.