Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Всеки от нас зависи от нещо, в голяма степен това се отнася до храната. Някои хора не могат да живеят без сладко, а други не могат да си представят деня без три чаши кафе.

Всичко е добро в умерени количества. Ако забележите, че сте станали зависими от нещо и то ви пречи в живота, вземете решителни мерки и се откажете от него.

В края на краищата ние сме човешки същества, а не безволеви хора, неспособни да управляваме желанията си.

Кафемани замислете се! Защо пиете кафе? То подобрява вашето самочувствие или просто е банален навик?

Ако не можете да живеете без кафе, то сведете употребата му до минимум. Ако за вас това е само мода, то замислете се добре. Тази напитка води до пристрастяване. Прекалената употреба на кафе, няма да ви донесе нищо добро.

Заменете кафето със зелен чай. По вкус той не отстъпва на кафето и ободрява не по-малко.

Ако сте привикнали да си купувате кафе на път към работата или когато се прибирате вечер, откажете се от тази зависимост. Това е отличен начин, да икономисате малко пари.

За да получите от ангорски заек повече пух, един път в седмицата му давайте в храната по 0,7 мг кобалтов хлорид. На зайците ще израсте 32% пух повече отколкото  при обикновеното хранене.

Храненето на агнета с микроелементи може да подобри тяхното теглото с 56% и да увеличи вълната с 18%.

Веднъж седмично, разтворете 20 мг на кобалтов сулфат, 20 мг меден сулфат и 35 мг железен сулфат, тази смес прибавете към храната им.

Колкото са агнетата, толкова повече увеличете дозата на микроелементите.

Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Казват, че няма две домакини в кухнята, които по една и съща рецепта, могат да приготвят храна с един и същ вкус.

Това става така, защото всяка жена, когато готви прилага различни хитрости, за които не говори много.

Знаете ли как да си приготвите идеални яйца? Знам, че всеки знае да пържи яйца, но не става дума за това.

Изсипете разбитите яйца в добре загрят тиган. Когато белтъкът започне да се втвърдява, влейте в тигана съвсем мъничко вода.

Яйцата няма да прегорят, а вкусът им ще стане по-нежен.

Освен това, ястие направено по такъв начин е по-полезно.