Веднъж един равин отишъл да поучава народа в един град.
В града не се намерило достатъчно голямо помещение и равинът отишъл с учениците си на полето.
Полето се оказало заето със скоро ожънат „хляб“.
Равинът веднага се хванал за работа и започнал да връзва класовете на снопове.
Понякога това е по-добро и от най-хубавото поучение.

Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Мъж се суетял около жена си в кухнята:
– Скъпа, приготви за обяд нещо християнско.
– Така, – замислила се сериозно жената, – първото ни ястие ще бъде акриди и див мед.
Съпругът не се съгласил с предложението и казал:
– А може би ще започнем, все пак, с пет хляба и две риби.
Жената погледнала смутено мъжа си и възкликнала:
– Но пет хляба и две риби са яли пет хиляди човека! Ти да не намекваш, че на обяд няма да си дойдеш сам?

Професор Тим Спектор от Кралския колеж в Лондон е открил ген, който помага на своя носител да приема много въглехидрати и да не пълнее.
Генът е кръстен AMY1, а в научно-популярна литература е наречен Геном на Аткинс.
Притежателите на няколко копия на този ген отделят слюнка, съдържаща особен ензим, ефективно разграждащ въглехидратите. Повечето хора притежават само една двойка от тези гени, много малко са тези с три и повече от тях.
В някой са намерени 20 двойки от Гена на Аткинкса. Те са щастливци, защото могат да ядат много чипсове, макаронени изделия, хляб, бисквити, сладки…. При тях въглехидратите напълно се усвояват и не се натрупват в тялото.
Сега учените се занимават с подробно изследване на гена AMY1 и ензим, произвеждан от нейните носители. Може би работата им ще доведе до създаването на универсален лек за отслабване.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….