Името на романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ е избрано, защото се твърдяло, че при тази температура се запалва хартия. В сюжета на романа правителството се стреми да изгори всички книги на населението.
В действителност, хартията се възпламенява при температура малко повече от 450 градуса по Целзий.
Както признава и самият Бредбъри, грешката е била причинена от факта, че при избора на името се е консултирал със специалист от противопожарната служба, който е сбъркал температурните скали.

„Тоалетният“ формат на книгите на японски писател е станал основа на маркетингова стратегия.
От Министерството по икономиката, търговията и промишлеността в Япония продължават да генерират креативни способи за популяризацията на националната култура зад граница. Благодарение на правителството са преведени на английски и издадени на тоалетна хартия известните романи на Коджи Сузуки от поредицата „Звън“.
Именно „тоалетния“ формат на изданията е станал основа на маркетингова стратегия. Необичайния вид на тази литература е помогнал за успешната им продажба зад граница и ги нареждат между бетселърите.
Разходите по тази новост е 2,5 долара, затова от тях в Япония се продават около 300 хиляди.

Необходимо е всеки да си има свое хоби, което да му носи радост, удоволствие и да отвлича вниманието му от проблемите. В света има стотици такива занимания, но някои от тях са доста необичайни.
Ето ви един пример. Малазийският илюстратор Чиминг Боз рисува картини на обикновени чашки за кафе.
Неговото увлечение има странна история.
Веднъж, когато седял в кафенето, му дошла идея за комикс. В момента не разполагал с хартия, за това нарисувал идеята си като картинка на една обикновена чашка за кафе.
Художникът подарил някои от работите си на приятели, а други запазил в дома си.
Веднъж пробвал да продава своите творения и имал успех. Така започнала работата му с продажба на изрисувани чаши за подарък или като сувенир.
Това е един прекрасен пример, как необичайното хоби може да се превърне в бизнес.

Мислех си, че разказа е на пръв поглед регистрация на нещо станало. Един срив, нарушил равния ход на всекидневието, един сблъсък, една сполука, една погрешна стъпка, една промяна.
Това е зародишът на всеки разказ. Но случката е само причината, която прави видим за нас един образ, който е съществувал невидимо и преди да го проявим на хартия.
Така че не се грижи за случките, те сами ти идват насреща, по-добре трупай човешки образи.

Още хората помнеха гибелта на Световния търговски център. Жертвите, разрушенията и ужаса преживян тогава още бе в сърцата на хората. Дори и малък, незначителен повод, караше всичко това да изплува на повърхността и да паникьоса хората.
Някакъв младеж бе забелязал странен предмет, увит в хартия и сега подробно описваше мястото и вида му:
– …беше увит в хартия……много прилича по форма…..на граната.
Това не беше случайно място, известен финансов център. Преди да видят за какво става въпрос, полицаите бързо евакуираха хората от сградата. Страхът отново завладя хората. Пак ли. Стига жертви.
Екип от полицаи, бързо тръгна към мястото.
А ето го и пакета. Един от мъжете пристъпи и бавно го опипа . След това разтвори хартията. Отдъхнаха си. Да, това наистина беше граната, но във вид на сувенир.
Усмивки разтегнаха устните на мъжете и напрежението отстъпи на смеха избухнал спонтанно от групата.
Смешно. Но кой знае, някой ден това може да не е сувенир.