В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

Японците като отговор на предизвикателствата на селекционерите от Киевския институт по молекулярна биология решили да кръстосат тиква и диня.
Така получили голяма реколта от кавбуз, от украински „кавун“ – диня и „гарбуз“ – тиква.
Той не е така сладък като динята, но затова пък съдържа много полезни вещества и витамини.
Кавбуза може да помогне на тези, които трябва бързо да възстановят силите си.
В суров вид кавбузът едва ли ще достави толкова емоции, колкото динята, но храна приготвена от него, казват, че се поглъща с лек трясък зад ушите.

 – Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.