Учителят Крейтон играел футбол с учениците си, когато десетки червеи полетели от небето върху тях. На небето в този момент нямало облаци.
По-късно той и други учители намерили на земята още червеи в радиус на повече от 90 метра.
Свидетелите на дъжда разказват, че при падането на червеите се чували меки звуци от падане. Едни от децата се смеели, други потърсили укритие, но всички били объркани и не знаели какво да мислят.
Отговор бил потърсен от научния отдел, но никой не можел да обясни случилото се. Някой предположил, че е възможно вятърът да ги докара, но този ден бил безветрен, а наоколо няма сграда, от която да са съборени.
Червеи са падали през 1872 г. в Съмървил ,САЩ, щата Масачузетс, през 1877 г. в Норвегия, и Кристин през 1924 г. в Халмщад ,Швеция.
А съвсем скоро през 2007г. в Луизиана върху една жена пресичаща пътя паднало цяло кълбо от живи червеи.

Ерик Вайхенмайер е първият сляп човек, който е покорил най-високите върхове на седемте континента. Последният от рекордните му изкачвания е връх в най-високата планина на Австралия.
Тридесет и три годишният американец е изкачил връх Косцюшко издигащ се на височина 2195 м над морското равнище. Изкачването е направил с група от 100 алпинисти.
Вайхенмайер в едно от изказванията си твърди: „Изкачвайки се на седемте най-високи върхове, искам да покажа на хората, че цели, които им се виждат невъзможни, могат да бъдат достигнати“.
Ерик живее в град Голден щата Колорадо. Той започва своя път към покоряване на върховете през 1995г. Първият изпречил му се връх бил 6096 метровия Мак-Кинли в щата Аляска, най-високият връх в Северна  Америка. През 1997г. достига 5802-метровата точка на връх Килиманджаро в Африка. Две години по-късно стъпва на 6152 метровия Аконкагуа в Южна Америка, а през 2001г, покорява 4820 метровия планински масив Винсон в Антарктида. В същата година неговият крак докосва 8850 метровия великан Еверест. Три месеца преди това слепият алпинист, заедно с група от Седма експедиция изкачва руския Елбрус, който на височина 5 553 метра се явява най-високата  точка в Европа.
Вайхенмайер  в резултат на рядко заболяване на очите, загубва зрението си напълно на 13 години. Но това не му пречи да продължи образованието си и да се занимава със спорт. Той е бивш учител от едно средно училище и треньор по борба. Увлечението му по алпинизма е още от ранните му детски години.

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.