Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.

Веднъж един учител попитал учениците си:

– Как мислите, защо хората крещят, когато се карат?

– Защото са ядосани и гневни – отговорили учениците.

– Може би искат да наложат своята гледна точка.

– Това е ясно, но защо крещят? Човекът, на когото говорят се намира близко до тях и може добре да ги чуе.

На това учениците не могли да отговорят нищо.

Тогава учителят им казал:

– Когато хората се карат, макар че остават външно близо един до друг, сърцата им се отделят едно от друго. И те крещят, за да бъдат чути. И колкото повече крещят, толкова повече сърцата им се отделят. Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени, разговарят тихо. И колкото са по-близки отношенията им, толкова по-тиха е речта им. Това е така, защото сърцата им са близо едно до друго. Понякога двойките се разбират и без думи. Тогава е достатъчен само един жест или поглед. Така разговарят сърцата им.

Учителят Крейтон играел футбол с учениците си, когато десетки червеи полетели от небето върху тях. На небето в този момент нямало облаци.
По-късно той и други учители намерили на земята още червеи в радиус на повече от 90 метра.
Свидетелите на дъжда разказват, че при падането на червеите се чували меки звуци от падане. Едни от децата се смеели, други потърсили укритие, но всички били объркани и не знаели какво да мислят.
Отговор бил потърсен от научния отдел, но никой не можел да обясни случилото се. Някой предположил, че е възможно вятърът да ги докара, но този ден бил безветрен, а наоколо няма сграда, от която да са съборени.
Червеи са падали през 1872 г. в Съмървил ,САЩ, щата Масачузетс, през 1877 г. в Норвегия, и Кристин през 1924 г. в Халмщад ,Швеция.
А съвсем скоро през 2007г. в Луизиана върху една жена пресичаща пътя паднало цяло кълбо от живи червеи.

Ерик Вайхенмайер е първият сляп човек, който е покорил най-високите върхове на седемте континента. Последният от рекордните му изкачвания е връх в най-високата планина на Австралия.
Тридесет и три годишният американец е изкачил връх Косцюшко издигащ се на височина 2195 м над морското равнище. Изкачването е направил с група от 100 алпинисти.
Вайхенмайер в едно от изказванията си твърди: „Изкачвайки се на седемте най-високи върхове, искам да покажа на хората, че цели, които им се виждат невъзможни, могат да бъдат достигнати“.
Ерик живее в град Голден щата Колорадо. Той започва своя път към покоряване на върховете през 1995г. Първият изпречил му се връх бил 6096 метровия Мак-Кинли в щата Аляска, най-високият връх в Северна  Америка. През 1997г. достига 5802-метровата точка на връх Килиманджаро в Африка. Две години по-късно стъпва на 6152 метровия Аконкагуа в Южна Америка, а през 2001г, покорява 4820 метровия планински масив Винсон в Антарктида. В същата година неговият крак докосва 8850 метровия великан Еверест. Три месеца преди това слепият алпинист, заедно с група от Седма експедиция изкачва руския Елбрус, който на височина 5 553 метра се явява най-високата  точка в Европа.
Вайхенмайер  в резултат на рядко заболяване на очите, загубва зрението си напълно на 13 години. Но това не му пречи да продължи образованието си и да се занимава със спорт. Той е бивш учител от едно средно училище и треньор по борба. Увлечението му по алпинизма е още от ранните му детски години.