В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

Специалисти от Федералното политехническо училище в Лозана са представили своето виждане за това как авиационна индустрия ще се развива в близкото бъдеще. На авиошоуто в Париж ще бъде показана концепция, наречена Clip-Air.

Тя представлява самолет изпълнен по схемата „летящо крило“ с няколко товарни или пътнически капсули, които при необходимост могат леко да се свалят.

Тези модули могат да се превозват с железопътен транспорт и в този случай те ще действат като обикновени автомобили.

Авторите на проекта твърдят, че Clip-Air ще стига до летището с влак. Според проектът самолетът може да вдигне три капсули, в които могат да се поберат 150 пътника.

Дължината на всеки модул е 30 м, а масата 30 тона.

На авиошоуто в Париж, което ще се проведе 17-19 юни 2013 г. ще бъде демонстриран умален модел с дължина 1.2 м.

През 1962 г. в Танзания се разразила епидемия от смях, която обхванала около 1000 човека. Тя започнала в училище за момичета в село Кашаша.
Първоначално се смеели само три ученички, но скоро болшинството от момичета се заразили от смях.
Пристъпът на смях за всеки поотделно продължавал от няколко часа до няколко дни подред.
Училището скоро след това временно било закрито, но епидемията се предала на други деца и подрастващи в 14 училища от близките села.
Окончателно феноменът изчезнал 18 месеца след първите регистрирани случаи.

Неделно училище за 5-6 годишни деца.

Децата изучавали живота на мравките, като им се обърнало основно внимание, че те работят задружно, обединени от една цел.

В края на урока учителката попитала:

– Деца, какво можем да се поучим от живота на мравките?

– Да влачим в къщи всякакъв боклук и много да обичаме сладките неща! – мигновено отговорило едно момченце, което скоро било дошло в групата, но за това пък било много наблюдателно.