В училище учих в математическа паралелка.
Учителката ни по математика беше истински звяр. Първоначално от нея се бояха всички, дори и по-смелите момчета.
Крещеше, ругаеше, щом я видехме на всички ни се разтреперваха краката. Грамадна, косите й ярко червени, общо казано жена танк.
Но преподаваше страхотно, всичко се запечатваше в мозъка ми. Въпреки че имах проблеми в общението с нея, любовта си към математиката дължа на нея.
Е това е само предисторията.
Сега съм първи курс в Икономическия университет.  Не можете да си представите, колко много ми се иска да има сега една джобна Знайка Крещялкова, за да „ободря“ своите тъпи колеги от курса с някоя двойка, да им изкрещи, както на мен някога, за да ги научи на ум и разум.
Нямам сили да се разправям с тези тъпанари. Благодаря ви, госпожо Крещялкова, че сега съм толкова луд, колкото бяхте и вие…..

Унгарският художник Ричард Мравик е роден на 17 юли 1973 г. Той учил в обикновено училище, а след това в техническо, за да стане механик. След завършването му ремонтирал автомобили в местния гараж.
Когато станал на 18 години постъпил в армията, а след това отново се върнал на предишната си работа, но поради закриване на гаража бил уволнен.
Имайки голям запас от време хванал четката и маслените бои и започнал да рисува.
Въпреки, че никой не го е учил на това, неговият талант върху платното веднага бил разпознат. Пред пейзажната живопис на Ричард Мравик никой не може да остане равнодушен. Той открива на зрителя целия свят, необикновено богат с красота и разкрива скритите тайни на природата. Така донася на хората радост и предизвиква незабравими впечатления.
В неговите работи се среща веселото зелено лято, ярката златна есен, пухкавата мразовита зима и прекрасната нежна пролет.

В едно училище бил поканен свещеник да разкаже за християнството.
– Как завършва всяка молитва? – попитал свещеникът.
– С амин, – обадили се няколко деца.
– Правилно!
Свещеникът останал много доволен от отговора.
– А какво означава амин? – попитал децата отново.
Едно момче изглежда „напреднало“ в знанията предположило:
– Навярно, това е нещо от рода на „отпратка на съобщението“.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

Новото изследване на израелските учени показва, че прекомерната употреба на газирани напитки и подсладени плодови сокове може да доведе до бъдещо сериозно заболяване на черния дроб.
Учените съветват да се откажем от използването на газирани напитки и да преминем към обикновена вода.
Израелските лекари посъветвали родителите да замени опаковката със сок, който обикновено се дава на едно дете в училище, с бутилка чиста вода.
Според доктор Нимера Аси хората, които пият на ден повече от един литър сладка вода, рискуват пет пъти повече да предизвикат затлъстяване на черния дроб и всички протичащи от това заболявания.
„В дългосрочен план, това допринася за развитието на диабет и сърдечно-съдови заболявания “ – предупреждава д-р Зив от Медицинския център в Хайфа.