Понякога е необходимо да се измени само една буква в дума, за да се промени целия смисъл на думата или изречението.
Ако те нападне такава „епидемия“ е чудесно. Получават се остроумни фрази на „тъмен“ фон с неочакван смисъл.
Хората обичат да се шегуват. Това е здравословно. Опитайте и се посмейте!
Ти си разочарователна. Влюбийство. Чувство за собствено отстойнство.Ти благобухаш. Баунодушие – относно кучето. Несвършенолетна. Котколизатор. Пушенето помага за упокоение. Недоспатки. Сълзоочтив ВАЗ. Абонатът временно е недостоен. Работно бреме. Парите лекчатат.

А ето ви и изрази с неочакван край:
Уважавай родителите си, те са завършили училище без Google и Wikipedia. Когато излизаш от себе си, затваряй си устата.

– Как се казвате?
– Вера.
– А цялото ви име?
– Доверие.

Евгени Леонов пристигнал във Финландия, за да участва във филма „За кибрит“ по едноименен роман на фински писател.
Преди снимките му предложили да се срещне с преподаватели и студенти от университета в Хелзинки. Артистът с удоволствие се съгласил, тъй като знаел за своята популярност сред финската публика.
В университета го очаквал неприятен сюрприз. Още не излязал на сцената и го освиркали. Леонов се смутил и се оттеглил зад кулисите
Обяснили му, че колкото по-силно свиркат, толкова е по-голяма любовта на зрителите. Такива били финските обичай.
Тогава Леонов излязъл радостен на сцената, сложил двата си пръста в устата и изсвирил оглушително.

Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Един християнин много го болял зъб и отишъл при зъболекар.
Зъболекарят го приканил:
– Отворете си по-широко устата, така не мога да видя нищо.
– Не мога, – отвърнал пациентът.
– Защо? Аз само ще погледна за сега, нищо няма да пипам. – започнал да го успокоява зъболекарят.
– Защото в Писанието е казано: „… който отваря широко устата си ще погине“.
Ако не вярвате, че има такова място в Библията, отворете книгата Притчи, 13 глава, 3 стих.
Така се получава, когато Словото се използва неуместно.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.