Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.

Родината на думата „хумор“ е Древна Гърция, но там тя се е употребявала в медицински смисъл.

Древните лекари смятали, че състоянието на човека зависи от течностите в неговото тяло: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка.

Всяка от тези течности се наричала „гумор“.

Ако всичките четири „гумора“ се намирали в идеален баланс, човек се смятал за здрав и щастлив.

Хуморът днес предизвиква не само усмивка, но и освобождава човека от тревоги, мъка и депресия. В много болници се наемат клоуни, които спомагат за по-бързото оздравяване на пациентите.

32-годишният жител на Портланд, Робърт Смит довел съседи и служителите на близките офиси до отчаяние от много силното си подсвиркване на улицата. Хората се побърквали от тези звуци и многократно се оплаквали в полицията от този любител на подсвиркването.
В резултат на това Смит е обвинен в нарушаване на обществения ред. В съда Смит обещал да си подсвирква само, когато се разхожда и не стои на едно място.
Според правилата за обществения ред в Портланд, „свирчото“ трябвало да плати глоба от 500 долара.
Говорейки за хобито си в съда, Смит отбелязал, че желанието му да си свирка идва от Бога.
– Когато разбирам, че Бог одобрява работата ми, аз съм радостен и си подсвирквам. Той ми казва това всеки ден с усмивка, – казва глобения за „нарушаване на  обществения ред“.

Свърши старата 2012 г., която бе за мен и някои от вас преломна. Всичко се мени…света, подходите, стратегиите. Старите инструменти не работят, появяват се нови…..
В началото на 2013 г. бих искала да ви поздравя с това, че оцеляхме от още един край на света, изкарахме още една година, за която навярно ще си спомняме с усмивка. Такива моменти трябва да се оценяват, това е част от живот ни. Бих ви пожелала по-хубави моменти, но не забравяйте, вие сами ги създавате.
Определихте ли целите си за следващите 365 дни? Това е много важно!
Ако вие не знаете, какво искате да постигнете, няма да знаете към какво се стремите и няма да можете да определите дали сте достигнали целите си. Затова намерете време и сериозно помислете към какво ще се насочите през Новата година.
Бедността не е диагноза. Незнанието в различни области не подлежи на съд, но липсата на време, това вече е ваш избор.
Нека направим правилния избор. Нека да повярваме в предстоящите си постижения, които са възможности за нас, в този живот и то само веднъж.
Бъдете благодарни за всичко! Запомнете, колкото повече радост носим в този свят, толкова повече ще бъдем благословени. Повярвайте, това работи!

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….