Архив за етикет: университет

През последните години светът интензивно се бори срещу офшорките

gb-nederlСъставят се черни списъци, разработват се санкции срещу тези юрисдикции, за които се твърди, че предоставят всички условия за укриване на данъци или значително намаляване на данъчните плащания.

Въпреки това, процесът на признание на тази или онази юрисдикция на офшорките често се политизира, а параметрите, по които се определят офшорките са непонятни и размити.

В същото време редица юрисдикции играят еднакво важна роля при пренасочването на финансови потоци към юрисдикциите с ниски данъци.

Това са страните, чрез които средствата се насочват към финансовите центрове. Както показва проучването на учените от университета в Амстердам, основните „пресечни точки“ са Обединеното кралство и Нидерландия.

Офшорните финансови центрове традиционно се смятат за „коренът на злото“. Обикновено международните корпорации ги използват, за да намалят законно данъчните си плащания. За тази цел капиталът се изпраща на „пътешествие“ от една юрисдикция до друга, под формата на дивиденти, роялти и плащания на лихви. В резултат на това данъчната ставка се намалява с около 10% -20%, а понякога и повече.

Най-ярък и нашумял пример в последните години е корпорация Apple. С помощта на компетентен и сложни схеми на дъщерни компании в Ирландия, Холандия и Бермуда, Apple през 2014 г., е успяла да намали данъчните си плащания в Европа до невероятно нисък процент на 0.005%.

Уолтър Питс

originalТой е роден в Детройт на 23 април 1923 г. в неблагополучно семейство. Самостоятелно изучил в библиотеката латински и гръцки, логика и математика.

На 12 години за три дена прочел „Principia Mathematica“ и намерил в нея няколко спорни момента. За тях той писал на един от авторите на тритомника Бертран Ръсел.

Ръсел отговорил на Питс и му предложил аспирантура във Великобритания, обаче Питс бил само на 12 години. След три години той научил, че Ръсел ще чете лекция в Чикагския университет и избягал от къщи.

През 1940 г. Питс се среща с Уорън Маккулок и започва да се занимава с идеята на Маккулок за компютаризацията на невроните. През 1943 г. те издали книгата „Логическо изчисление на идеи, отнасящи се до нервната дейност“.

Питс положил основите на революционното представяне на мозъка като компютър, което стимулирало развитието на кибернетиката, теоретичната неврофизиология и компютърните науки.

Изцеляващата надежда

imagesОт психологическа, духовна и медицинска гледна точка, най-важната човешка потребност е нуждата от надежда.

Известният кардиолог д-р Уилсън Макнеър в автобиографичния си роман „Пътят на лекаря“, е заявил: „Често с другите лекарства използвам надеждата, тя може да изцели почти всички болести“.

Доктор Волф Харолд, професор по медицина в Медицинския колеж на университета Корнел и доцент по психология, казал: „Надеждата, както вярата и осъзнаването смисълът на живота, има лечебни свойства. Това не е просто твърдение или убеждение, това е заключение, подкрепено от внимателно планирани научни експерименти“.

Когато умира надеждата, обзема ни отчаяние. Тя е жизнено необходима. както психологически, така и биологически.

У хората трябва да има надежда и тя идва само от Христос. Когато ние се обръщаме към Него, Той ни дава надеждата за вечен живот.

Уникален вид комари

000000Открили са нов вид комари. Те не пият кръв и не са опасни за хората.

Група учени от Естонския университет, Университета в Турку и Университета на Сао Пауло в Бразилия са открили неизвестни за науката комари.

Насекомите са намерени в тропическите дъждовни гори на Колумбия и Коста Рика. Дължината на комара е не повече от 2 мм. Той не пие кръв и не разнася болести.

Учените твърдят, че от този вид има много. Влажният климат спомага за тяхното развитие.
Комарите се хранят с органични вещества. Освен това, те играят важна роля, като разложители.

Това са животни, които се хранят с остатъци от разлагащи се организми.

Продължителното гледане на телевизия повишава риска от диабет при деца

indexСпоред експертите от университета в Лондон, гледането на телевизия в продължение на три или повече часа на ден, може да увеличи риска от развитие на диабет у детето.

Деца, които прекарват по три часа пред „синия“ екран, са по тежки и имат по-голяма резистентност към инсулина, което е рисков фактор за диабет тип 2.

Резултатите показват, че организмът на такива подрастващи произвежда нарушено количество хормон на лептина, който участва в регулирането на апетита. Тези резултати са останали такива даже и след като били отчетени нива на активност при участниците в изследването.

Британски учени са анализирали данните на повече от 4490 деца от 9 до 10 години. Те били оценявани по факторите, които влияят върху риска от развитието на диабета. Учените изследвали пропорциите на тялото, нивото на активност и колко време те прекарват пред телевизора или компютъра всеки ден.