Самотните жени в Западна Европа не бързат да се отчайват. Те продължават да вярват, че скоро ще осъществят своята единствена и измислена до подробности в детайлите брачна церемония.
Изследването от компанията „Interflora“, проведено сред 600 самотни жени показва, че две трети от анкетираните постоянно мислят за сватбата, а първите такива мисли са се зародили още на 13-годишна възраст. На 18-годишна възраст, повечето млади жени решават, кои биха искали да видят в ролята на шаферки.
Въпреки отсъствието на партньор, 49 % от жените са избрали вида на сватбена си рокля, 32% място на медения месец, 23% сватбена украса с цветя, 20% формата на косата си и място за празнуване, 12% – 6% църквата  и точната дата на церемонията. Липсва само младоженецът…..

Много жени до толкова са свикнали да разчитат на себе си, че в суматохата пред празник могат да забравят, че има хора, които са готови да им дойдат на помощ.
Жени, никога не отказвайте предлаганата, от близки и гости, помощ. По този начин ще икономисате сили и време и гостите ви няма да скучаят чакайки.
В предновогодишното суетене, може да се забравите една съставна част от приготовленията за празника, украсата на стаите.
Ако нямате време или средства, а вероятно и дизайнерски талант, то е достатъчно да украсите елхата, да покриете борови клонки с гирлянди, да ги поставите в стъклени вази и да запалите много свещи.
Отново ви предупреждавам, не вършете всичко сама! Привлечете към тази работа децата, на тях много ще им се хареса това.
И най-важното не забравяйте за скучаещия ви съпруг, в някои случаи можете да останете изненадана от уменията му …..

За разлика от европейците, инките не използвали златото, среброто и скъпоценните камъни като разменно средство, а ги ценели като подходящ материал за украса и преди всичко за изработване на свързани с религията си предмети, украса на мебели и дори за домакински

прибори.

Стените на много сгради били облицовани отвътре със злато. Златни били дори водоскоците.

Ето защо върховният инка предложил да се откупи от испанците със стая пълна със злато. Всъщност инките плащали с гърнета, тави, стари тръби и улуци.

Всички тези вехтории били пратени с готовност, но предметите с култово предназначение и естетическа стойност били задържани.

Какво ли не правят хората за вътрешната украса на дома си. Наемат специалисти в областта на интериора, купуват най-редките и скъпи мебели направени от много ценни материали…..
А какво мислите за велосипед в интериора? Вероятно първото, което ви идва на ум е някакъв тренажор. Да, но той по-добре ще подхожда на някоя спортна зала или ъгъл в стаята. Говоря за нещо съвсем необикновено, да поставите велосипеда навсякъде в интериора на дома си.
Енди Грег вече го е направил. Любимото му занимание е да върти педалите. Навярно поради това, размърдвайки мозъка си, този велосипедист е решил да прави мебели от велосипедни части.
В хода на работата използвал всичко: рамката на велосипеда, гуми, колелета, кормило…. От такива метални останки е направил различни мебели.
Три колелета и чифт кормила са се превърнали в удобно кресло, а от няколко джанти е станала масичка за кафе.
Независимо, че се използва такъв странен начин за направа на мебели, той е намерил своите почитатели. За сега тези мебели се произвеждат само по поръчка.