В твоето тяло различните клетки знаят какво да правят. Кога да растат, кога да спрат да правят това. Кога да произвеждат известни вещества и кога да не ги произвеждат, а и когато ги произвеждат, знаят точно колко — ни повече, ни по-малко. Отделната клетка донякъде е независима химическа фабрика, но всички черпят от общ запас суровини, които им се доставят от обща транспортна система. Всички изхвърлят отпадъците в общи канали и всички заедно допринасят за цялостното съществуване на организма.
Ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е надзиравала композирането й?
Да всяка клетка е същевременно самостоятелна и част от даден орган в тялото. От нейното състояние зависи положението на дадения орган, а от там и на целия организъм. Така, както ние сме индивиди, но съдействаме за изграждането на обществото, така и клетката е част оказваща влияние в организма ни.

Международен екип от учени на Североизточния университет, Университета на Алабама, Масачузетския технологичен институт и Нюкасълския университет са построен прототип на диагностичен микро-робот Cyberplasm с дължина около един сантиметър. За неговото създаване са използвани биологични материали.
Заедно с кръвта робота ще се движат през тялото и ще определя здравословното състояние на пациента. Прототип се движи подобно на морската минога. Тази хищна риба има сравнително проста нервна система, която е възпроизведена в устройството.
Роботът е снабден със сензори вместо очи и нос. Те са изработени от материали, получени от клетки на бозайници. Сензорите реагират на външни дразнители и изпраща електрически импулси към електронния мозък, който от своя страна контролира изкуствени мускули на робота. Енергия, за да се движат мускулите на Cyberplasm, се получават от глюкоза.
Други сензори, монтирани на микро-робот са проектирани да събират информация. С тяхна помощ, машината събира данни за химическия състав на околната среда.
Учените се надяват, че Cyberplasm е важна стъпка към създаването на робот, който може да се движи свободно по цялото тяло  Той ще получава и анализира данни, които ще му позволят да диагностицира по-широк спектър от заболявания.

В Университета на Британска Колумбия са идентифицирали ген, който може да доведе до намаляване на търсенето на кехлибар. Това може да доведе до организиране на по-евтино и устойчиво производство на фиксажи и аромати от растителен произход, използвани в парфюмерийната промишленост.
Когато кашалота поеме остри обекти, като раковини и рибни кости, стомаха му произвежда лепкава субстанция, която защитава храносмилателните органи. След това, както котките изплюват кълбо от косми дразнещо стомаха им, те повръщат получената смес. Тя реагира с морската вода и се превръща в камък, който се изхвърля на брега от вълните. Това неприятно на външен вид тяло, след очистване се превръща в сив кехлибар, който се добавя към почти всички парфюмерийни изделия и помага аромата да се запази върху кожата, колкото се може по-дълго. Днес нищо не възпрепятства такова събиране на кехлибар. Той се произвежда ръчно край бреговете край, които често се появяват кашалоти. Надежността на източникът зависи от капризите на природата в лицето на кашалота и морските вълни, които правят кехлибара много скъп продукт.
В Средиземноморието се правят опити да се култивира специален градински чай, за производство на заместител на сив кехлибар. Но изходните продукти се колебаят в широки размери и стават съвършено непредсказуеми.
И сега учените най-накрая са успели да открият, че генът на балсама на ела е много по-ефикасен за произвеждане на тази естествена субстанция от кашалот и градински чай. Перспективите са прозрачни: био промишленото производство ще бъде по-евтино и далеч по-надеждно.

След земетресението в Япония, когато спасители се добрали до развалините на един дом, видели тялото на млада жена през пукнатините. Нейната поза била доста странна. Била на колене, като молещ се човек, тялото й било наклонено напред, а ръцете й като, че ли държали нещо. Рухналата къща наранила гърба и главата й. С големи усилия спасителите достигнали през процепа до тялото на жената, но тя била мъртва.
Спасителната група напуснала мястото и продължили работата си в следващата срутена къща. Но някаква непреодолима сила накарала ръководителят на групата отново да се върне при жената. Той още веднъж коленичил, проврял глава през цепнатината и започнал да проучва мястото под тялото на жената.
Изведнъж извикал от вълнение. Там имало дете. След като внимателно разчистили отломките, под тялото на жената извадили 3-месечно бебе, увито в одеяло. Изглежда тя е пожертвала себе си, за да спаси детето.
Малкото момченце все още спяло спокойно, когато ръководителят на спасителите го вдигнал.
Бързо дошъл лекар, за да прегледа детето. Когато разгърнал одеялото намерил мобилен телефон. На екрана му имало съобщение: „Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка. И всеки, който прочел съобщението плачел.
Такава е майчината любов!

Изследователи от института Фраунхофер са разработили нова безжична технология, с която се предава енергия на разстояние. Въпреки че при прехвърлянето на енергия се използва магнит, технология се различава от тази, основана на електромагнитната индукция.
Създаденият от учени, компактен прототипът е в състояние да предава 100 MW, на разстояние от 50 см, технологията ще се използва основно за захранване на устройства, имплантирани в тялото.
Предавателят има магнит, който се върти с помощта на мотор и създава променливо магнитно поле. Под въздействието на магнитното поле, приемника започва да се върти в резултат, на което се генерира ток.
Устройството прилича на голям мобилен телефон и може да се носи на кръста.