С думата „страдание“ обикновено свързваме физическата болка. Но психическото страдание често е доста силно, а понякога е много по-разрушително.

Страданието може да предизвика тайна скръб или обида, която ти не можеш да откриеш даже на най-близкия си човек.

Тя може да изсуши твоите сили, да парализира сърцето ти с тревога, да разруши отношенията ти с близките, да удари толкова дълбоко душата ти, че незначителния проблем се превръща в сериозно физическо заболяване.

Но когато дойде времето за изпитания, рано или късно идва за всеки, Божията любов към нас не отслабва. Бог няма да ни остави.

Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци….“

Тревогата е форма на атеизъм. Всеки път, когато се притесняваме, ние все едно казваме:

„Аз не вярвам, че има Бог, който се грижи за мен“.

Ако си християнин и се тревожиш, ти се държиш като сирак, който няма небесен Отец, който е обещал толкова много неща в Писанието за теб.

Тревогата е предупреждение за липса на светлина. Всеки път, когато се притесняваме за финанси, болен в семейството, уволнение от работа, …., ние се съмняваме, че Бог ни обича и ще се грижи за нас.

Ние ще имаме неприятности, когато се съмняваме в Божията любов.

Доверете се на Бога, защото Той снабдява вашите нужди.

Какво правите, когато ви се случат неприятности? Започвате да се безпокоите? Всички грешим по този начин. Но нима твоята тревога ще реши проблема ти? Разбира се, че не. Тогава защо се тревожиш, щом това не ти помага?

Пример за това, как да постъпваме в такива случаи, можем да намерим в историята за цар Езекия:

„А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. И Езекия се помоли пред Господа“.

Вместо веднага да получим помощ от Бог, ние често прибягват до Него като последна инстанция. По-добре е да следваме примера на Езекия.

Нека Бог първи научи за нашата нужда, защото само Той може да ни помогне да е намерим решение, което е добре за нас и  което ще съответства на Неговата съвършена воля.

Играейки футбол, в малък град в щата Мичоакан, Мексико, любители на спорта забелязали на полето няколко пукнатини в земята, от които се издигала гореща пара.

Наблизо пасяло стадо кози, и няколко от животните получили изгаряния.

Не е изненадващо, че местните жители били тревога, опасявайки се, че тяхното футболно игрище е място на зараждащ се вулкан.

Властите изпратили на мястото на странните аномалии учени, които направили редица тестове и войници, които отцепили потенциално опасната зона.

Експертите твърдели, че под полето се наблюдава повишена геотермална активност, но следа от магма или движение на почвата нямало.

От това направили извод, че гражданите не трябва много да се страхуват, явно те не живеят върху вулкан.

Навярно сте заставали на пясъка и сте се любували на вълните. А когато сте виждали по-силна вълна да се приближава, е трябвало да вземете решение, дали да останете да ви намокри или да се отдръпнете.

Случвало ли ви се е, да решите да оставите водата да ви залее, а тя да стигане до вас и рязко да се върне назад?

Всички се тревожим, когато усетим приближаващата заплаха. Можем да попаднем в какви ли не емоционални и духовни капани.

Ако позволим на тревогата да ни завладее, ще заприличаме на Исусовите ученици, които се изплашиха от силната буря.

Те неведнъж бяха свидетели на Божията сила и Исус беше с тях, но въпреки това вярата им отпадна.

Ако се доверяваме на Бога, ще имаме мир, защото ще знаем, че всичко съдейства за наше добро.

Дори, когато към нас се приближават огромни вълни, ще имаме увереност, че ще се отдръпнат.