Еколозите са установили, че синтетични влакна от дрехи, които влизат в канализацията, имат допълнително вредно въздействие върху морската флора и фауна.
Тази полезна техника очиства дрехите, но замърсява океана.
Когато става въпрос за замърсяване на околната среда с пластмаса имаме в предвид предимно битови отпадъци, като торби за еднократна употреба или съдове. Натрупването на такива отпадъци представляват безспорна заплаха, особено когато става дума за плаващи петна в океана с размера на остров.
Но има далеч по-малко видима заплаха. Група изследователи от Европа, Северна Америка и Австралия са обърнали внимание на факта, че повечето текстилни синтетични влакна също са основно пластмаси. При машино пране се отделят микроскопични частици, по-малки от 1 мм. Те попадат в канализацията, а от там в реките и накрая в морето. При едно пране се откъсват повече от 1900 пласмасови микроскопични късчета.
Учените са изследвали 18 крайбрежни района в различни части на земното кълбо и са установили, че малките пласмасовите частици негативно влияят на околната среда. Погълнати от риба и други морски животни, тя може да навреди на здравето им, както и на човека, на чиято трапеза могат да се окажат част от тези морски продукти.
Учените смятат, че производителите на облекло и перални машини трябва да вземат предвид екологичните фактори на околната среда и да се опитат да намалят щетите.

Рождествената картичка била предложена от Хенри Коул през 1844г. Този човек бил известен в Лондон с многобройните си нововъведения. Той въвежда новата система за изпращане на пощата, построил е  Алберт-Хол, организирал е  Международна изложба през 1851г. и открил музея „Виктория и Алберт“.
Повече от всичко Коул искал да привикне хората на добър вкус. За целта открил художествен салон, където продавал различни стоки за интериора. Той смятал, че окръжаващите човека предмети , трябва да бъдат не само полезни, но и красиви. Мислейки върху това, достигнал до идеята за рождественските картички, който според него можели да предадат на празника допълнителен блясък.
Коул искал да създаде такава картичка, която да прибавя топлота към поздрава. Той дал скица за нея на художника Хорсли. Основните черти на картичката и до днес са останали неизменни. В центъра й се намирало семейство пред богата трапеза. В крайщата и имало сцени изобразяващи хранене на гладните и обличане на голите.
Картичката получила признание 20 години по-късно и през следващите три десетилетия английските печатници напечатали 163 хиляди от този вид.