Френски ентомолози са забелязали, че граховата листна въшка е способна да използва слънчевата светлина за производство на енергия по подобен начин, като растенията по време на фотосинтеза.
През 2010 г. установили, че листните въшки са в състояние да произвеждат каротеноиди – пигменти, които са от жизнено значение за много животни.
От тези съединения, зависи работата на имунната система и изработването на множество витамини. Такива изработват само растенията, гъбите и бактериите, но при животните тези вещества се получават от храната.
Листни въшки са в състояние да променят цвета си в зависимост от пролетните условия. При по-студени условия потомство на листни въшки е в зелено, а когато температурата се върне отново до оптималните си стойности – около 22 градуса – в колонията започва да доминира жълти и оранжеви екземпляри, както и ограничени настройки в бяло.
При зелените листни въшки е регистрирано най-високата концентрация на каротиноиди и неочаквано производство на много АТФ. На светли  насекомите происвеждат повече АТФ, отколкото на тъмно.
Това наподобава на работата на архаична фотосинтезираща система.
Изследователите смятат, че насекомите използват фотосинтезата като допълнителен източник на енергия, в случай на недостиг на ресурси или при оцеляване по време на миграция от едно растение на друго.

Топлите морски течения, атакуват дъното на ледения шелф. Именно те са причината Антерктида да загуби част от леда си.
Ние можем да загубим много ледена маса, даже ако лятната температура на въздуха не бъде висока.
От къде са се взели тези топли течения?
Измененията при ветровете в Антарктида, водят до промяна на климата. Това влияе на силата и посоката на теченията. В резултат на това се е получило натрупване на топла вода под плаващите ледове.
Различен модел се наблюдава в Антарктическия полуостров, насочени към Южна Америка. Изтъняването на шелфовия лед на полуостров се обяснява с топлия вятър, които предизвиква топенето на снега на повърхността на ледника.
За да се изгради карта на промени на дебелината на почти всички плаващи  ледове около Антарктида, учените били взели в  предвид резултатите от 4.5 милиона измервания на ICESat от октомври 2003 г. до октомври 2008 г. Компютърно моделиране е необходимо, за да не се намесват промени в дебелината на леда, които възникват в резултат на естествено натрупване на сняг и приливните вълни.
Предишни разработки използвали радарни измервания, а в този случай, се прибягват до лазерни, които са много по-точни при промените на дебелината на леда. Това е особено вярно в крайбрежните райони. Радарни висотомери с ниска разделителна, не се справят добре със стръмни склонове, където леден шелф се среща със земята.
ICESat е първият спътник, специално предназначени за проучване на полярните райони на Земята с помощта на лазерни висотомери. Той е работил от 2003 г. до 2009 г. Неговият наследник, ICESat-2 ще бъде пусната едва през 2016 г.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

Италиански физици са открили гигантски подводни водовъртежи в Средиземно море. Тези загадъчни вихри с диаметър от 10 км, са в състояние да се движат десетки и стотици километри, без да загубят силата си.
Откритието е станало съвсем случайно. Учените търсели място за инсталиране на подводна неутронна обсерватория NEMO – Neutrino Mediterranean Observatory. Този електронен детектор трябвало да следи космическите частици с висока енергия.
По време на търсенето, спуснали комплекс от прибори на дълбочина около 3,5 км, за да измерят температурата и скоростта на течението. Получените данни шокирали учените.
Оказало се, че в тази средиземноморска зона на дълбочина от 3 км се върти цялата верига от гигантски вихри, които се движат бавно със скорост 3 см в секунда.
Водовъртежите, както предполагат учените, се зараждат в източната част на Средиземно море. Те могат да настъпят в резултат на нестабилността на температурата на водата и течения в Адриатическо и Егейско море. При това вихрите са способни да се преместват на стотици километри, без да губят скорост и енергия.
По-рано, учените са открили, че Средиземно море, което е изчезнало преди много години. След тектонична активност в областта оградена от Гибралтарския проток и Атлантическия океан, морето отново изплува само за две години. Това допринесло за появата на пролива Гибралтар, който е бил много по-широк, отколкото е днес. Нещо повече, скоростта на потока е била толкова висока, че нивото на Средиземно море се е увеличило с 10 метра.
Новите данни позволяват да се направят някои изводи за историята на човечеството. Учените смятат, че появата на пролива Гибралтар съществено влияние върху факта, че Европа е била населена от хора много по-късно.

Лев Сергеевич Термен се е родил в Петербург в руско дворянско семейство с немски и френски корени. Първите си опити по електротехника прави в Петербургската първа мъжка гимназия, която завършва със сребърен медал.
Младият Термен постъпва едновременно в консерваторията и физико-математическия и астрономически факултет на университета.
На обучението му попречила Втората световна война. И той успял да завърши само консерваторията като виолончелист със степен „свободен артист“.
През 1916 г. бил мобилизиран в армията и е изпратен за ускорено обучение в училище по инженерство, а след това на електрически инженерни курсове.
След ареста му заради белогвардейски заговор и освобождаването му, той се срещнал с бащата на съветската физика Абрам Йофе, който му предложил работа в лабораторията и той се съгласил.
Термен получил задача, да се направи радио измерване на диелектричната константа на газове при различни температура и налягане. при тестовете се оказало, че прибора издавал звук, височината и силата, на които зависили от позицията на ръката между кондензаторни плочи.
Така, през същата година, е изобретен първия в света електронен музикален инструмент. Първоначално той е наречен етеротон – звук от въздуха. Скоро той бил преименуван в чест на своя създател терменвокс. Интересното на инструмента било това, че музиката се извличала от него без да се докосва от ръце.
Главната част на терменвокса се явяват два високочестотни вибрационни контура, настроени на обща честота. Електрическите колебания на звуковата честота възбуждат генератор на електрони лампи. Сигнала се пропуска през усилвател и се преобразува в звук.
Външно устройството изглежда като антена и дъга. Именно те изпълняват ролята на вибрационна система.
Изпълнителят управлява терменвокса като изменя положението на ръцете си. Движейки ръката си близо до „антената“,  изпълнителя регулира височината на звука. „Жестове“ във въздуха около дъгата могат да повишават или намаляват силата на звука.