В СССР темата за произхода на вдъхновителя на Октомврийската революция Ленин внимателно е била охранявана, като държавна тайна.
Факт е, че сред предците на вожда на революцията има евреи. Съветското правителство се е бояло, че тази информация може да се използва от антисемити.
Скоро излезе книгата на американския професор Йоханан Петровски-Щерн „Еврейският въпрос на Ленин“.
В тази книга се казва, че пра-дядото на Ленин Мошко Бланк е бил евреин. Той се е кръстил в преклонна възраст. Дядото на Ленин Израел е кръстен при самото рождение, а след това се е оженил за Анне Гросчоп, немкиня с шведски корени.
Ленин дори не е знаел, че сред предците му е имало чисти евреи. В РСДРП(б) било неприлично да се обсъждат националностите на хората, които са встъпили в тази организация.
В рецензията на немския вестник Sueddeutsche Zeitung, че казва, че Ленин може бъде ирландец, италианец……., като цяло това нямало никакво значение за хода на световната история.
Въпреки това може да означава нещо, за любителите на теорията на „еврейска конспирация“.

Както се знае, причината за една от най-трагичните и смъртоносни корабокрушения в историята на съвременното корабоплаване се смята фаталния сблъсък с огромен айсберг, който по неизвестни причини се е оказал в средата на Атлантически океан.
Според писателката Патън причината за трагедията и смъртта на повече от петнадесет хиляди души, е човешкият фактор. Истинската причина за трагедията е научила от дядо си, който е бил член на екипажа на „Титаник“ и по чудо оцелява в онази ужасна нощ.
Дядо й твърдял, че най-голямата грешка е фактът, че след сблъсъка не е заповядано да се спре кораба. Ако „Титаник“ е бил спрян, то пробития отсек от леда нямало да се запълни толкова бързо с вода и той можел да издържи до пристигането на спасителния кораб „Карпати“.
Писателката е обяснила, че дядо й е молил членовете на семейството да не разкриват тази тайна, но тя е решила, че трябва да направи това, защото е една от последните, които знаят истинската причина за трагедията.

През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!

Думата шоколад произлиза от езика на ацтеките.В този език тази дума звучи като chokolatl. Като дума да,  но за появата му като сладък продукт ацтеките нямат никакъв принос.
Приготвеният от тях чоколатл се правел от смлени зърна на какао, люти чушки и сол, може би за това при тях тази напитка се е превеждала като „горчива вода“.
Използването на шоколада като сладък деликатес дължим на испанските конквистадори.Те първи започнали да прибавят захар към дадената напитка, а след това премахнали солта и лютите чушки.
През XVI век кралят  на Испания засекретил производството на шоколада, тъй като се смятало, че той притежава чудодейна сила. Ако някой разгласял тази тайна, го очаквало смърт. Много хора били посечени по това време, поради „изтичането“ на тайната.
Интересен е факта, че 30 години преди това народите на Централна Америка не са използвали какаовите зърна, а меката част на плодовете, от която са варили бира.