Минаха през втората врата, която не пропускаше вода и влязоха в помещение, където някога са били резервоарите с въздух на подводницата.
Самите резервоари бяха извадени. На тяхно място беше поставено ново оборудване, две табла с шайби и ключове, и бюро с компютър.
По-нататък се намираше помещение с уред за телепортиране, поне така предполагаха тримата приятели, които бяха нахлули в тази тайна „обител“.
Хари се засмя, когато видя варел със синкава течност, която много приличаше на маслото, което се появяваше тайнствено в чантата, на определени интервали от време.
Варелът беше свързан с часовник и тръби, които завършваха в кръгъл съд на пода.
– Е сега вече знаем от къде идва загадъчното маслото, което пълни кожената чанта, която намерихме в изоставената сграда, – каза Станислав.
– Как ли работи това нещо? – попита Светослава, като внимателно разглеждаше всички прибори, тръби и инструменти.
– Не съм достатъчно умен, за да мога да ти обясня това, – засмя се Хари.
– Учудващо е, че такова нещо изобщо работи, – продължаваше да оглежда целият механизъм Светослав.
– Това е научно постижение, което ще промени бъдещето на транспорта като цяло, – подхвърли Станислав.
Хари пристъпи към часовника и го пренастрои, така че загадъчното масло да се появява два часа по-рано.
– Ей, какво правиш? – развика се Станислав.
– Изпращам съобщение на Венци, Мира и Наско, че сме открили източника на тайнственото масло, – засмя се Светослав.
Венци, Мира и Наско бяха другите трима ентусиасти, който се бяха заели да разгадаят тайната на появяващото се масло в чантата.
Тримата приятели Хари, Станислав и Светослав бяха открили тайнствения източник, но не знаеха още как работи. Техническите умения и знания, които притежаваха, не бяха достатъчни, за да разгадаят, как работи това чудо.
