Методи бе отново с приятеля си Симеон. Двамата не бяха се виждали отдавна, тъй като Симеон се премести да живее на друго място.
Сега те отново можеха да споделят това, което ги вълнуваше в момента.
– Мъдрият човек е търпелив към хората, – отбеляза Методи.
– Е, разбира се, – възкликна Симеон. – Щом разбере причината за лошото поведение, веднага намира смекчаващи вината обстоятелства.
– За разлика от него, избухливият реагира гневно. Той не търси разбиране, – изтъкна Методи.
– Гневът донася още по-големи конфликти, само със сътрудничество и компромис може да се достигне доброто, – намекна Симеон.
– Все пак гневът сам по себе си не е грях, – отчете Методи.
– Но трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло за разрешаването на даден проблем, – бързо реагира Симеон.
– В крайна сметка трябва да води до спокойствие, – поклати глава Методи.
– Ето, Божият гняв е за миг, – махна с ръка Симеон, – но благоволението Му продължава цял живот.
– Не контролираният гняв стимулира много други грехове, – забеляза Методи.
– Така е, – съгласи се Симеон. – Никоя друга емоция не води до толкова много насилие и трупове.
– Гневът разрушава взаимоотношения, дори цели животи, виждал съм това няколко пъти, – сподели Методи. – Това особено е показателно чрез отречения натрупан гняв.
– Забележи,- въздъхна Симеон,- Божият гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Бог го отхвърли чрез Исус.
По този въпрос можеха още дълго да говорят, но денят преваляше, а и те трябваше да се прибират вече.
Това бе невероятно надбягване. Участваха по трима от всеки отбор. Краката на крайните двама бяха вързани за тези на средния. 
