Петър и най-добрият му приятел Асен отидоха на рождения ден на съученикът им Симо.

Когато майката на Симо видя Асен, тя отказа да го пусне вътре под предлог:

– Няма достатъчно столове.

Петър предложи:

– Аз ще седна на земята, а Асен ще заеме моето място.

– Не става, – отказа майката.

Защо Асен не бе допуснат до празника? Защото бе циганче.

Петър остави подаръците на вратата и се върна у дома с Асен. Това, че приятелят му бе отхвърлен, изгаряше сърцето му.

След години Петър стана учител. Той винаги слагаше в класната стая един празен стол.

Когато учениците го питаха:

– За кого е този стол?

Петър отговаряше:

– Той ми напомня, че в класната стая трябва да има място за всеки.

Тази вечер крана на сълзите на Нешо бе отворен. Той се въртя цяла нощ в леглото.

Неспокойни мисли измъчваха сърцето му.

Всички надежди за бъдещето му бяха смачкани.

Това напълно разби сърцето му.

Треперещите му устни повтаряха едно безкрайно:

– Защо? Защо? Защооооооо …?

Когато бе най-отчаян, отговора го настигна:

– Исус, тъй като Той е прославен и възвеличен в живота ни чрез нашето страдание. Вярвай Му.

Нешо усети, че чувството за вина, пречеше на всеки изблик на радост.

За това падна на колене и извика със сетни сили :

– Сега, когато нямам отговор на въпросите си, не разбирам защо се случва всичко това с мен, изцяло Ти се доверявам и оставам всичко в Твоите ръце. Само Ти знаеш, кое е най-доброто за мен.

Весела бе осемнадесетгодишна, когато баща ѝ почина. Кандидатства и не я приеха. Започна работа и се чувстваше смазана.

Трудно ѝ бе да се моли, но каза:

– Небесни Отче, моля Те да се намесиш.

Може да ви звучи наивно и глупаво, но Весела бе сигурна, че Той ще я послуша.

Години по-късно тя си спомни за случая и си каза:

– Бог е бил наясно с мъката в сърцето ми през цялото време. Като се върна назад виждам, че Той навсякъде е присъствал в живота ми.

Понякога сме толкова съкрушени от обстоятелствата, че не можем да изкажем пред Бога това, което изпитваме.

Дали мънкаме или плачем в Неговото присъствие, Той ни слуша.

Всичко, което трябва да направим, е да дадем товара си на Бога и да го оставим в Неговите ръце.

Важното е да Му се доверим. Бог ще разреши ситуацията на Своето време и по Своя начин.

Надя се изкачваше по стълбището, което водеше до офиса.

Внезапно ѝ се зави свят. Стълбите се завъртяха.

И тя отчаяно се вкопчи в парапета.

Докато сърцето ѝ биеше лудо, а краката ѝ се подгъваха, устните ѝ шепнеха:

– Благодаря Ти, Господи, за силата, която ми даде.

Медицинските изследвания потвърдиха, че Надя има анемия.

Причината не бе сериозна. За състоянието ѝ имаше разрешение.

Но тя никога не забрави този миг и споделяше по-късно:

– Чувствах се много слаба, но Той ме подкрепи и ми даде сили да се закрепя.

Когато ние също се осмеляваме с вяра да се вкопчим в Христос особено, когато сме в нужда, Той ни идва на помощ.

Исус ни казва и днес:

– Прилепете се към мен.

Слънцето се усмихваше щастливо, а Борис бе много горд:

– Днес не съм съгрешил нито един път през целия ден до сега.

Чувството за възторг продължаваше, докато той осъзна:

– Живея перфектен ден. Бог е щастлив, заради перфектното ми представяне със собствени сили и воля. … Чакай, но това всъщност е грях ….. със собствени сили и воля?! Май трябва отново да се върна в изходна позиция.

Малко след това отново грейна усмивка на лицето му:

– Не съм гледал порно. Днес бях мил с всички. Не съм съгрешил нито веднъж! Браво на мен! Справям се страхотно. О, чакай, пак я има онази гордост. … Глупости.

Борис въздъхна дълбоко:

– О, толкова много е това ….

Взирайки се в бездната, която представляваше покварената природа на собственото му сърце, ковачница на идоли и измамно преди всичко, той възкликна:

– О, нещастен човек! Кой ще ме спаси от това греховно съществуване? Може би, ако се постарая повече, ще мога да издържа повече следващия път, когато не съгрешавам …. О, чакай, ето я отново проклетата гордост!

Тя го смазваше напълно.

Горкият човечец, отиде перфектният му ден.