Жена уплашено гледа съпруга си.
– Мили, къде си бил?
– Тичах.
– А защо фланелката ти е в кръв и лицето ти е разбито?
– Догониха ме …
– Знаеш ли скъпа, когато бях мисионер в Русия, бях поканен в града, където живееха бивши служители на КГБ. Беше много интересно, но не рискувах.
– Защо?
– Един от тях е имал мечта да убие американец и изведнъж да му се предоставя в ръцете…
– Пропуснал си такава прекрасна възможност, да умреш за Христос! – възкликнала изненадано съпругата.
– Знае ли, на мен повече ми харесва стихът от Библията: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия…“
Веднъж млада двойка донесла на отец Серафим хиляда лева. Това били много пари за тогава.
Серафим не ги взел, а благословил младата двойка и казал:
– Парите дайте на първият срещнат, докато отивате към гарата.
По пътя двамата млади срещнали един пиян човек.
Младата жена била объркана и казала на съпруга си:
– Какво да правим?
Младият мъж съвсем невъзмутимо отговорил:
– Ще постъпим така, както ни посъветва свещеника.
Когато дали парите на непознатия, той изведнъж изтрезнял:
– Милички, как мога да ви се отблагодаря! Вие ме спасихте от смърт!
Оказало се, че този нещастен човек е работил в търговията и при него се е появил недостиг точно от хиляда лева.
Той нямал пари в къщи, за да ги върне, очаквал го затвор.
Изпаднал в отчаяние и решил да сложи край на живота си.
За кураж, се напил …
Сара Милавей и нейният мъж, които живеят в Тенеси, решили да направят основен ремонт в дома си и започнали от мазето.
В един прекрасен ден работниците, залели пода на мазето с бетон и излезли на двора, за да обсъдят със собствениците по-нататъшния план на действие.
Именно тогава двегодишната Изидора, оставена от родителите си без надзор в къщи, отишла в мазето да търси мама и татко.
Работниците дълго се смели на детето, което оставило „следи в историята на мазето“ и даже предложили на Сара и съпруга ѝ, да оставят всичко така, за да запазят за спомен този куриозен инцидент.
Родителите категорично отказали да оставят върху пода в мазето следите на своята дъщеря, но все пак направили няколко снимки, признавайки, че ситуацията като цяло действително е много комична.
Не винаги можем да контролираме емоциите си, но и Бог няма да ни накара да направим нещо, което не е по силите и способностите ни. Това означава, че любовта не е чувство.
Представете си, че пред вас стои малко дете, което плаче и вие му казвате:
– Заповядвам ти да си щастливо и да спреш да плачеш.
Ти не можеш да командваш някой, как да се чувства.
Любовта е избор. Чувала съм не един и двама съпрузи да казват: „Вече не я обичам (не го обичам)“, като че ли това е извън техния контрол. Това е все едно да обичаш цветята, когато са разцъфтели, но истинската проверка на любовта е, когато е зима, когато нещата не вървят добре в живота ти.
Вие избирате да обичате независимо от това как се чувствате. Давате на другия това, от което се нуждае, а не това, което заслужава. Вие избирате да обичате, както Бог ни обича.
Любовта е нещо, което правите.
Всеки ден Бог ни предоставя възможности около нас да демонстрираме любов. Проблема е, че в по-голямата част от времето си, ние сме твърде заети.
Колко пъти сте си помислили: „Трябва да се обадя. Нужно е да насърча този човек по време на работа. Необходимо е да помогна на ближния си „, но след това сте пропуснали тази възможност, защото нещо друго е дошло на ред? Любовта използва всяка възможност, за да послужи на другите.
Любовта е ангажимент. Взаимоотношенията ни с Бога до голяма степен влияят на отношенията ни с другите хора. Ако ние се ангажираме да обичаме и да останем в любовта, ще бъдем Негови подражатели и изпълнители на Словото Му.