Франц Шуберт е живял само 31 години. Той е бил цяло поколение по-млад от Бетховен, но го е надживял само с половин година.
През краткия си и труден живот е успял да напише повече от хиляда произведения.
Признанието на таланта му започва с единственият му концерт, състоял се на 26 март 1828г.
Въпреки, че бил изключително надарен музикант, животът му е бил съпроводен от лишения и бедност. В продължение на много години, за да свърже двата края, е бил принуден да дава уроци, но това не довело до значително подобрение на материалните му състояние.
Хонорарът, който получил за първото и последното си излизане пред публика, което преминало с голям успех, помогнал на Шуберт да си купи собствен роял.
Още през ноември същата година композиторът заболява от тиф и умира. На паметника на гроба му е написано „Тук е погребано голямо съкровище и много прекрасни надежди“.

Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.