Известно е, че походката се изменя, в зависимост от настроението ни. Например, раменете на тъжни хора са често отпуснати, а щастливи като че ли подскачат. Едно ново проучване на учени от Института за перспективни изследвания в Канада показало, че ако промените походката си, можете да подобрите настроението си и да станат по-щастливи.
Освен това учените са установили, че хората с депресия не се движат като щастливи хора. В новото изследване, учените показали на участниците списък на положителни и отрицателни думи, като „приятен“, „уплашени“ и „смущаващи“. След това доброволците трябвало да ходят по бягаща пътека, а изследователите в този момент оценявали техните движения и пози.
На екрана на тренажора бил поставен сензор, който се премествал в ляво или дясно в зависимост от походката на участниците, щастливи или депресирани. Хората не знаели за какво е предназначено устройството. Учените помолили половината от участниците да се опитат да придвижат стрелката в ляво, а другата половина в дясно. Участниците бързо привикнали към новата походка.
След това доброволците трябвало да си спомнят и да напишат колкото се може повече думи от списъка, показан им по-рано.
Тези участници, които по време на експеримента имали подтискаща походка, помнели повече отрицателни думи. По този начин изкривената походка довела до депресивно настроение.
Предишни изследвания са показали, че пациенти с депресия помнят повече негативни събития от живота си, отколкото положителни. Спомените ги карали да се чувстват още по-зле.

Няма политика там, където отсъства познание за миналото, липсва приемственост, анализ на грешките или разбиране на настоящето. Текущите събития замъгляват всичко. Новините изместват чувството за приемственост, блокират паметта, а това води до непрекъснато фалшифициране на предишни събития, когато отново изплуват в потока от новини.
Повечето новинарски истории пречупват всекидневния реален свят в свободно плаващи частици със съмнителна стойност. Събитията на едни и същи политиески и икономически сили, често се разглеждат като независими.
Вместо да се вижда един полярен свят, придържащ се към ясни, исторически, икономически и политически тенденции, на обществото се показва хаотичен свят, движен от привидно произволни и тайнствени сили.
Мнозина читатели смятат, че да бъдеш добре информиран е равносилно на това да бъдеш образован. Прекаленото надценяване значението на информацията, замъглява жизненоважното разграничаване между простото натрупване на данни и разбирането, способността да свържеш фактите по смислен начин.
Да се наблюдават политическите водачи и техните действия по телевизията е вълнуващо, но това е само фасада, видима последица или проявление на по-дълбоки и важни проблеми.

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.

Те помнят времето на Иван Грозни, Юлий Цезар и древните хора, но ние можем само да се докоснем до тях и да разберем дали са расли тогава добре.
Става дума за дърветата дълголетници.  И, честно казано, възрастта на някои от тях просто не се побира в главата ни.
Уникален английски дъб расте в северната част на региона Астрахан, почти на края на зоната на неговото разпространение. Този поти 450-годишен изполин има обиколка 6 метра, а короната му напомня на гора, която има диаметър 40 метра.
Тези дървета са стари таймери, свидетели на исторически събития, или са свързани с исторически личности. В много страни се смята, че са живи паметници.

Съпругата на тридесет и втория американски президент Франклин Делано Рузвелт е наречена „първата дама в света“. Тя е добре известна със своята фраза: „Великите умове обсъждат идеи. Средните умове – събития. Малките умове обсъждат хората“. Държала е Белия дом 12 години и се е радвала на изключителна популярност сред американците.
Франклин и Елинор се срещат още, докато са били все още много млади. Тогава те едва ли са знаели каква съдба ги очаква.
През цялото време, докато Рузвелт е бил президент, Елионор е била дясната му ръка: обикаляла е страната, срещала се е с хора и е предавала на мъжа си за истинското настроението на избирателите. Тя е била не само първата дама, но всяка седмица е давала собствената пресконференция.
С политическа и обществена дейност Елионор Рузвелт се е занимавала активно до края на живота си. Тя се е борила за правата на жените, участвала е в създаването на организация за защита на човешките права Freedom House. По нейна инициатива е била разработена и приета Всеобщата декларация за правата на човека.