Те помнят времето на Иван Грозни, Юлий Цезар и древните хора, но ние можем само да се докоснем до тях и да разберем дали са расли тогава добре.
Става дума за дърветата дълголетници.  И, честно казано, възрастта на някои от тях просто не се побира в главата ни.
Уникален английски дъб расте в северната част на региона Астрахан, почти на края на зоната на неговото разпространение. Този поти 450-годишен изполин има обиколка 6 метра, а короната му напомня на гора, която има диаметър 40 метра.
Тези дървета са стари таймери, свидетели на исторически събития, или са свързани с исторически личности. В много страни се смята, че са живи паметници.

Съпругата на тридесет и втория американски президент Франклин Делано Рузвелт е наречена „първата дама в света“. Тя е добре известна със своята фраза: „Великите умове обсъждат идеи. Средните умове – събития. Малките умове обсъждат хората“. Държала е Белия дом 12 години и се е радвала на изключителна популярност сред американците.
Франклин и Елинор се срещат още, докато са били все още много млади. Тогава те едва ли са знаели каква съдба ги очаква.
През цялото време, докато Рузвелт е бил президент, Елионор е била дясната му ръка: обикаляла е страната, срещала се е с хора и е предавала на мъжа си за истинското настроението на избирателите. Тя е била не само първата дама, но всяка седмица е давала собствената пресконференция.
С политическа и обществена дейност Елионор Рузвелт се е занимавала активно до края на живота си. Тя се е борила за правата на жените, участвала е в създаването на организация за защита на човешките права Freedom House. По нейна инициатива е била разработена и приета Всеобщата декларация за правата на човека.

Когато се опитвате да останете на повърхността на водата, отивате на дъното.
Когато се опитвате да потънете или да се гмурнете по-надълбоко, изплувате, водата ви изхвърля.
Когато се опитвате да си поемете дъх, пъхтите като локомотив.
Ето една мисъл, която не бива да се пренебрегва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби“.
Колкото повече се опитвате да се предпазите, толкова повече се подлагате на опасност. Ние нямаме контрол на събитията случващи се около нас и не сме в състояние да се защитим.
Китайският мъдрец Лао Дзъ казва, че тези, които доказват, не знаят, че да познаеш истината, трябва да се откажеш от знанията.
Няма нищо по-силно и съзидателно от пустотата, която хората се стремят да запълнят.

Две жени дълго коментирали ставащите събития. Изведнъж едната тежко въздъхнала и казала тъжно:
– Не мога да разбера какво става с моя мъж. Преди сватбата ми казваше: „Ти си моята богиня. Готов съм да направя всичко за теб…..“
– А сега? – попитала другата обезпокоена.
Първата въздъхнала и махнала с ръка:
– Сега е станал атеист.
Колко е жалко, когато „обожаващият“ разбере, че е сбъркал на кого да се покланя!

Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.