Дядо Матей беше много уважаван старец. Той беше щедър и бе винаги готов да помогне на някой изпаднал в беда. Над бедните се смиляваше и им даваше хляб и дрехи.
При него идваха младежи, за да се учат и попиват от мъдростта му. Дядо Матей много ги обичаше и ги посрещаше с радост.
Понякога тези млади хора бяха много невъздържани и намираха начин да оправдаят нежеланието си за една или друга работа.
За това дядо Матей, често се молеше за тях:
– Господи, не ме разделяй с тези млади мъже в бъдещият ми живот. Лошо е, че понякога си мисля недобри неща за тях, за това прости ми. Знам, че искаш да ги спасиш и да бъдат в Небесно Царство……
Той често се молеше така, но отговор на молитвата си не получаваше.
Веднъж имаше празник в съседното село и дядо Матей бе поканен със своите ученици.
– Къде ще ходя? – питаше се старецът. – По-добре е да вървят младите, нека се повеселят.
Но през нощта в съня си чу глас:
– Отиди на празника, но направи така, че като тръгнете, младежите да вървят напред, а ти малко остани назад.
Дядо Матей така и направи.
Младежите като вървяха напред видяха, че на средата на пътя лежи човек. Той беше изтощен. Дрехите му бяха разкъсани, а по тялото му имаше множество кървящи рани.
Един от младите хора се спря и го попита:
– Какво се е случило с теб, човече?
– Звяр скочи върху мен, изподра ме с ноктите си и ми нанесе тези рани, а сега няма кой да ме отнесе до близкото село, – каза човека плачейки.
– С какво да те закараме в селото? – скочи един от групата. – Виж нямаме кон или магаре. Самите ние вървим пеша.
И младежите продължиха пътя си без да помогнат на нещастника.
Скоро до стенещия човек стигна и дядо Матей.
– Кажи ми, човече, преди малко оттук не минаха ли младежи?
– Да, – отговори падналият. – Попитаха какво ми се е случило и си тръгнаха, като ми казаха, че с нищо не могат да ми помогнат.
– Е, тогава аз ще те отнеса до селото.
– Но ти си сам, пътят е дълъг, а и вече си стар, как ще ме отнесеш? Остави ме. По-добре тук да умра, отколкото някъде да паднеш под тежестта ми.
– Нима си забравил, че има Бог. Не се страхувай, Той няма да ни остави, – каза насърчително дядо Матей.
След това качи раненият на раменете си и тръгна.
В началото на дядо Матей му бе много трудно да пристъпя. Обливаше се в пот, препъваше се, насмалко щеше да падне. Под непосилната тежест, едва крачеше. Не му стигаше въздух, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите му.
Изведнъж дядо Матей усети, че товара му олекна. Обърна глава назад и откри, че човека, който носеше на раменете го няма.
Старецът нямаше време да разсъждава върху случилото се, когато дочу глас:
– Ти постоянно се молиш за своите ученици да получат вечен живот, но те правят едно, а ти друго. Ако искаш да бъдат с теб в Небесното Царство, трябва да ги научиш да постъпват като теб спрямо другите.
