Архив за етикет: спор

Не се карайте

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

В разгара на……

Настрадин продавал пирожки. При него дошли двама мъже и изяли доста много пирожки. След това започнали да се препират.

– Аз ще платя! – казал единият.

– Не, аз! – не отстъпвал вторият.

Спорът се разгорял още повече.

– За нищо на света няма да ти дам да платиш! – възкликнал единият.

– Аз пък не бих допуснал ти да платиш, – отговорил другият.

– Аз пък няма да ви взема парите, – извикал Настрадин, увлечен от ентусиазма на спорещите.

Коя свобода

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.

Разделения…

Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.

Какво е това изкуство

Сред артистите се разгорял спор за това, какво може да се приеме за изкуство.
Шаляпин тихичко се оттеглил в другата стая.
Изведнъж вратата се разтворила. Шаляпин стоял мъртвешки бледен на прага, косуте му били разрошени, очите му били пълни с ужас. С треперещ глас казал:
– Пожар!
Дигнала се страшна паника, хората закрещели….
Изведнъж Шаляпин се разсмял:
– Сега навярно сте разбрали какво е изкуство?
Разбира се, не е имало никакъв пожар…