Приблизителен еквивалент на израза „куфар без дръжки“ в английски език се явява идиома „бял слон“.
Той идва от една традиция.
Когато сиамския крал дарявал животно на знатен човек, който не му харесвал, му давал бял слон.
Според свещения си статус белите слонове не трябвало да работят, но бремето по поддържането на тези животни, рано или късно разорявало собственика им.
От 1980 г., Уелс е домакин на годишния маратон по неравна местност с дължина от 35 км, в които хората се състезават едновременно с жокеи на коне.
Той е измислен от собственик на местен бар, който чул думите на един от посетителите, че на по-дълга дистанция човек не отстъпва на конете.
Отначало хората много изоставали. През 1985 г. Допуснали да участват велосипедисти, един от които четири години подред печелел наградата.
След това колоездачите били отстранени.
През 2004 г. Бегачът Хю Лоб успял да надбяга всички коне. Три години по-късно неговият успех бил повторен от Флориан Халцингер.
– Защо толкова често въздишаш и със сълзи се молиш. Щом си спасен би трябвало да се радваш?!
– Да господине, – казал работникът, – но когато сме на лов, след коя птица бягаме, за живата, но ранена или за убитата?
– Разбра се, че за живата, – казал собственика.
– Така е и с мен, – продължил работника, – чрез благодатта на Бога, оживяха за Исус Христос, но сатана понякога може да ме нарани, а след това ме преследва, за да ме хване в мрежата си. Така че аз въздишам и се моля на Господ да ме избави от преследването. Който е мъртъв в греха, сатана не го преследва, защото той вече му принадлежи.
Изненадал се собственикът от такова заключение и се видял мъртъв за Бога и без Христос.
Вие живи ли сте за Бога? С Христос ли сте или без Него?
За света освобождаването на престъпника е винаги опасно, но такъв простен и освободен в Христос, за никого не е заплаха.
В Исус Христос християнина има любов, която никога не се изчерпва; живот, който никога не свършва; правда, която не се осквернява; мир, който надминава всеки разум; покой, който не се нарушава; радост, която не намалява; надежда, която, която не се смущава; слава, която никой не може да затъмни; светлина, която никога не угасва; щастие, което не спира; сила, която не отслабва; чистота, която с нищо не може да се замърси; красотата, която никога не избледнява; мъдростта, която никога не подвежда; извори, които не пресъхват.
Нека винаги да пребъдваме в Христа Исуса, нашия Господ!
На онлайн търг eBay пуснали за продажба място в рая.
Предложението за тази продажба идва от Ари Мандел член на православна еврейска общност в Ню Йорк. Самият той се смята за „теологичен атеист“, а идеята да продаде на търга място в рая била шега и дошла в главата му внезапно.
В описанието на обекта за продажба, се казва, че се представя Олам Хаба, идния свят, в който Бог награждава заслужилите хора. Мандел като негов собственик го предоставял, на този, който му предложил най-добра цена. Стартовата цена била 99 цента, но след няколко часа достигнала 100 хиляди долара.
Много смятали този търг за оскърбление. В eBay постъпили много оплаквания от недоволни клиенти, които искали този търг да се премахне.
В резултат на това търга бил прекратен. Представители на търга заявили, че според правилата на онлайн търговията не могат да се предлагат за продажба нематериални неща.
Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.