Творчеството на Анил Саксен е изкуство или фотография?

Може би нещо между двете. Това не е снимка, нито картина.

Безпорно талантливо и привлича вниманието, но дали ще се запечата в паметта на хората или ще изчезне в просторите на социалните мрежи под лавината на другите майстори?

Погледнете, не изглеждат ли интересно и забавно? Това е някаква симбиоза между въображение и действителност, по-скоро художествена метафора на действителността.

Това се е случило в американския щат Флорида.

Жител на град Окала Ричард Джонс обяснил, че снимката е направена от сина му по време на семейна разходка в националния парк на Окала.

Детето се спуснало към реката, за да направи снимка на момента, в когато енотът скочил на гърба на алигатора.

Джонс е добавил, че енотът е скочил на алигатора, защото се е подхлъзнал, малко след това животното отново е скочило на брега.

Когато искаме да направим хубави снимки, повечето от нас няма да рискуват живота си.

Но за някои заплахата за живота им не е пречка, когато става въпрос за качествена фотография.

Когато разгледате тези снимки, ще успеете да видите от обратната страна на фотографиите и по достойнство ще оцените професията на фотографа.

UNDE е представил подбор от множество такива кадри.

Свикнали сме безмилостно да натоварваме очите си като седим пред монитира. Малко от нас се замислят, че това е уникален орган у нас, за който науката не всичко знае.
Знаете ли, че съществува процедура, която може да превърне кафявите очи в сини и то за постоянно?
Очите се разширават с 45%, когато погледнем този, когото обичаме.
Нашите очи могат да различават 500 нюанси на сивото.
Ако на снимка направена със светкавица, едното ви око е излязло червено, има вероятност да имате тумор в окото. За щастие, процентът на излекуване е 95%.
Документиран е случай на сиамски близнаци от Канада, които имали общ таламус. Поради това те били в състояние да чуят мислите си и да глед през очите на другия.
Пиратите са използвали превръзка на очите си, за да се адаптират бързо към околната среда, над палубата и под нея. Така те с едното си око свикват към ярката светлина, а с другото към по-мъждивата.
Съществуват твърде „сложни“ цветове за човешкото око, които се наричат „невъзможни цветове“.
Хора страдащи от афакия – нямащи леща, виждат ултравиолетовия спектър на светлината.
В очите на пчелите има косми, които помагат да се определи посоката и скоростта на вятъра.

Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.