Много случки от онези ранни години са се запечатали в паметта ми, ярко и отчетливо, придавайки на този живот далеч по-дълбок смисъл.
Един ден намокрих престилката си и я прострях да съхне пред огъня, който едва мъждукаше.
Тя съхнеше по-бавно, отколкото ми се искаше, затова се приближих и я хвърлих наблизо до горещите въглени.
Огънят лумна изведнъж, пламъците ме заобиколиха и само след миг всичките ми дрехи горяха. Издадох някакъв страшен вик, който доведе майка на помощ.
Тя метна едно одеяло отгоре ми и едва не ме задуши, но изгаси огъня. Като изключим косата и дланите, почти нямах обгаряния.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

В много езици имената на вносните автомобили звучат доста странно и понякога имат доста непредсказуем смисъл.
Руските мениджъри трябвало да преименуват автомобила „Лада Калина“ изнесен във Финландия от Русия в „Лада 119“.
Причината за това била в това, че думата Калина на финландски означава катастрофа или звук на гръмотевица.
Това не е първият случай, свързан с производителя на тези автомобили, дори и в съветските времена,
Например името на колата „Жигули“ било сменено с ново име за износ „Лада“, защото много хора намирали, че името е наподобава по звучение на думата „жиголо“,