Какви ли не молитви отправя човек към Бога. Всяка молитва отразява същността на човека, неговите мисли, желания и стремежи.
Ето чуйте молитвата на човек, който се опитва да се пазари с Бога, не разбирайки, че Бог знае какво има в сърцето му, но ще му въздаде според правдата Си:
– Господи, да се свети Името Ти, ако ми дадеш сто хиляди долара, аз ще давам десет хиляди за бедните. Но, Боже, да бъде вечна славата Ти, ако не ми вярваш, то приспадни тази сума и ми изпрати останалата част…..

Роланд Гил проповядвал в един от най-големите градове на Англия. По време на проповедта влязла госпожа Анна Ерскин. В града е известна със своето богатство и красота. Тя е била желан гост навсякъде, но много рядко стъпвала в църквата.
Гил изведнъж прекъснал проповедта си, протегнал ръка напред и казал:
– Ето при нас е дошла госпожа Анна Ерскин. Кой иска да купи душата на госпожа Ерскин?
След странния въпрос и кратка пауза, той продължил, като провел следния диалог:
– Виждам много купувачи, всеки от тях иска да я притежава. Свят какво ще дадеш за нея?
– Ще дам разкош, слава, уважение и много добри дни.
– Само това ли? А вечен живот?
– Но аз самият го нямам.
– Тогава цената ти е много низка. Няма да я получиш! Каква е ползата й ако придобие целия свят, а повреди душата си?
Обръщайки се към следващия купувач казал:
– Ей, сатана, ти какво даваш за нея?
– Давам й обезпечен живот. Ще бъдат изпълнени всичките й желания и тя ще може да живее както й се иска.
– А какво искаш за това?
– Душата й. Тя ще стане моя собственост.
– Твоята цена е твърде висока. Няма да я получиш. Ти си убиец от началото, лъжец и баща на лъжата.
– Исусе, какво ще дадеш за нея?
– Аз дадох живота си за тази госпожа. Пролях кръвта Си на кръста заради нея. Искам да дам на душата й мир и радост. И когато тя завърши своя земен живот ще я взема при Себе Си на небето.
– А ти какво искаш за всичко това?
– Нейните грехове, виновността на съвестта й и всичко, което й тежи.
– Ти ще я получиш, Исусе, тя е Твоя и е длъжна да ти принадлежи вечно. Доволна ли сте от „продажбата“, госпожо Ерскин?
– Да, – казала тя високо с уверен глас.
И Анна Ерскин сдържала думата си. Целия си по-нататъшен живот посветила в служение на Господа, Който я изведе от рова на греха и гибелта.
Ще я последвате ли? Побързайте, няма да съжалявате!

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.