– Владимире, кога възнамеряваш да се кръстиш? – пита баща 14 годишния си син, който вече е запознат с Исус, Библията и християнството.

Момчето мълчи.

– А ти искаш ли да се кръстиш? – добавя майка му.

След дълга пауза, Владимир не съвсем решително обяснява:

– Все още не съм се научил да се гмуркам ….

Баща буди сина си много рано сутринта:

– Ставай, сине! Отиваме в градината да копаем картофи.

– Татко, – сънено мърмори синът, – но сега е 4 часа сутринта.

– Ставай, синко, – настоява бащата. – трябва да копаем картофите.

– Татко, но ние нямаме градина.

– Това не означава, че не се нуждаем от картофи ….

Има три впечатляващи песни за Божията милост в Библията. Едната  е на Ана, която благодари ан Бога за детето, което Той ѝ дава.

Моисей и Мариам, заедно с целия народ, благодариха с песен на Господа за избавлението си от Египет.

Мария, майката на Исус, същи прослави Бога за избавлението, което идваше на света с Божия Син.

От тези три песни можем да научим много за Бога и Неговата воля.

Ана възпя Божията милост към бедните и сиромасите, които подценяваме. Трябва да ценим всички хора.

Мойсей откри Божията милост чрез любовта, с която Господ води народа си. Победата не бе на страната на силните, а в любовта на Бога. Никое добро не идва от насилието, а само чрез любов.

Мария също прослави Божията милост. Бог се смилява към смирените, които осъзнават нуждата си от Него

Нашата цел не е силата, а любовта, която идва от Господа и е споделена с другите хора.

Всички ние сме призовани да бъдем свещенство за нашия Господ. Какво означава това?

Свещеникът Аарон се застъпваше за народа си. Знак за това бе нагръдникът, който бе част от неговото облекло. Аарон, когато влизаше в светилището, носеше имената на синовете на Израел върху нагръдника си. Така той се молеше и принасяше жертви за тях.

Апостол Павел ни призовава един друг да си носим теготите, т.е.да правим същото, което правеха свещениците в Стария Завет. Така ние изпълняваме повика да бъдем свещенство, живи камъни вградени в духовното здание.

Можем да се уподобяваме на Христос, като един на друг си носим теготите. Правейки го ние показваме Божията любов към другите.

Често си мисля за грешките, които съм допуснала в миналото и в последните дни. Защо казах това? Защо участвах в одумването на този човек? Спомням си и за решения, които са ме отвеждали не, където трябва. А всичко това води само до проблеми.

Как Исус се отнесе към жената, хваната в прелюбодейство? Първо Той я спаси от сигурна смърт, като предизвика обвинителите ѝ да се замислят за собствените грехове. А след това не осъди жената, а ѝ даде нова възможност, за да се поучи от грешката си.

Когато правим нещо, което ни наранява или оскърбява другите хора, не бива да забравяме, че Бог желае не да ни осъди, а да ни накара да се поучим от собствените си грешки и да не съгрешаваме повече.

Бог винаги ни дава много шансове, с една единствена цел, да се променим и да станем подобни на Сина Му Исус Христос.