49 годишна британка е получила електронна ретина и е могла частично да възстанови зрението си, което е загубила преди много години.

Лекарите от болница Радклиф в Оксфорд, Великобритания, оперирали Риан Люис.  Жена, страдаща от ретинитис пигментоза – наследствено заболяване, което е унищожило фоторецепторите в ретината. На Люис открили заболяването, когато била на 5 години, на 16 години тя напълно ослепяла.

Малък електронен чип 3 х 3 мм, бил монтирани в задната част на ретината. Той замества почти 1500 от фоторецепторите.

Захранването на чипа се осъществява с помощта на магнитна бобина, прикрепени към кожата. Външно тя наподобява на слухов апарат. С нейна помощ Люис може да настрои  контраста и чувствителността на своя имплантант.

В първите дни жената виждала само проблясъци, а след това нейния мозък се е научил да предава сигнали, в дадени очертания, към хора и предмети.

Тези „картини“ са черно-бели и не много ясни, но са достатъчни, за да може Люис да се движи в пространството.

Изпробването на бионична ретина върху пациенти с пигментен ретинит е започнало през 2012 г. Луис е станала първият човек извън Германия, който е получил чип от второ поколение.

През юли 2015с с помощта на имплант на британец с макулна дегенерация на ретината са върнали централното зрение.

Учените подозират, че между поведението на хората с аутизъм и невротрансмитери има връзка.

Аутизъм често се описва като нарушение, при което притокът на сензорни чувствителни сигнали става веднага.

Идеята за важността на инхибиторния невротрансмитер е в съответствие с клиничните наблюдения.

Изследователите анализирали хората с аутизъм и без такъв, като им показвали различни изображения, по едно за всяко око. В този тест, мозъкът трябва да превключи при възприятията на дясното и лявото око.
при възрастни, които нямат аутизъм, мозъкът превключва напред и обратно девет пъти в минута, което осигурява усвояване на информацията до 70 процента.

Възрастните с аутизъм два пъти по-често превключват между изображенията, което осигурява са 50 процента от информацията.

Резултатите от изследванията показват, че притока на сензорни чувствителни сигнали при болните от аутизъм е нарушен.

Според учените, този тест може да се използва за диагностициране на разстройства.

В програмата на Ескимоските олимпийски игри е включен необичаен спорт, дърпане на уши.

Двамата съперници сядат един срещу друг. На всеки от тях се слага примка на едно от ушите им.

При даване сигнал за започване на състезанието, двамата противници започват да дърпат примката.

Краят на двубоя се обявява, когато някой от двамата не издържи на болката и се изправи.

Ушите се използват и при вдигането на тежести. Поради това ветераните да са клепоухи, а видимата част на слуховите им органи приличат на свински пържоли.

Първоначална тежест е 450 г. В развоя на битката се наслагват още тежести. В момента рекордът по вдигане на тежести с уши е 8 кг.

На изложбата Cebit, която ще се открие на 16 март в Хановер, ще бъде представена нова разработка на специалисти от Саарскя университет – iSkin.
Чрез него можете да управлявате мобилните си телефони и друга портативна техника с помощта на чувствителни към натиск сензори.
В качеството на подложки се използват силиконови стикери. Те лесно могат да бъдат прикрепени към кожата и се използва като пулт с дистанционно управление.
Стикерите могат да бъдат различни по размер и форма.
В момента те са свързани към компютър с кабел, но в бъдеще ще бъдат разработени такива, които могат да предават сигнали към мобилните устройства без проводник.

По време на битката за Копенхаген главнокомандващият британския флот сър Хайд Паркър младши дал заповед за отстъпление.

Забелязвайки идващата чрез сигнални знаменца заповед, вицеадмиралът Хорацио Нелсън извадил малък телескоп и погледнал през него с недовиждащите си очи, а после казал:

– Не виждам никакви сигнали.

След което с моряците под негово командване продължил боя и в крайна сметка победил датския флот.

При следващата морска битка британците били командвани вече от самия Нелсън, а в английския език се запазил идиома „да си затваряме очите“.