В началото нямаше дерета, само една широка степ. Веднъж разхождайки се по обширните си поляни, покрити с трева, господарят попита:
– Къде са цветята ти?
А степта отговори:
– Нямам семена.
Тогава той заповяда на птиците да донесат семена от различни растения и ги разсипа щедро, нагоре и надолу. Скоро в степта цъфнаха лалета, рози и много други цветя в синьо, жълто и червено. Господарят хареса промяната, но неговите любими цветя ги нямаше:
– Къде е моя ароматен жасмин, сладките теменужки, папратите и цъфтящи храсти?
Той отново си поговори с птичките и те донесоха още различни семена и ги разнесоха из степта. Когато господарят отново дойде, не намери своите любими цветя и каза:
– Къде са цветята, които най-много обичам, тези които са ми по-скъпи от другите?
А степта тъжно отговори:
– О, господарю, не можах да ги запазя. Суровият степен вятър бушуваше.  Слънцето безжалостно гореше гръдта ми. А цветята избледняваха, умираха и изчезваха.
Тогава господарят заговори с мълнията. Внезапен удар разсече гърдите на степта достигайки до нейното сърце. Степта затрепери и застена от болка. Много дни тя плака над зейналата черна рана в нея.
Реката изливаше водите си в цепнатината. Вълните занасяха в дълбините ѝ чернозем. Отново прелетяха птички със семената и ги разсипаха върху образувалата се пукнатина.
И след дълго време суровите скали се покриха с мек мъх и пълзящи растения, а по ъглите зелени гирлянди украсиха прикритите места. Голям бряст с къдрава корона издигна главата си към слънцето. В подножието растяха кедри и брези. Навсякъде нацъфтяха ароматни теменужки, глухарчета и папрати.
Дерето се превърна в чудна градина, където господарят се разхождаше с удоволствие.

Антарктида е известна като място, където има голям брой пингвини. Но напоследък учените са открили нов вид миниатюрни организми тясно свързани с насекомите – мъх. Сега специалистите се опасяват, че поради глобалното затопляне, ще се създадат благоприятни условия за поява на плъхове и мишки.

В тази ситуация са виновни самите хора. Приблизително 40 000 души посещават Антарктида всяка година предимно като туристи. През летния период тук живеят около 4000 учени.

Дрехите на всеки посетител съдържат семена, спори или яйца на насекоми. Най-много пострадал район от плъхове и мишки се оказал остров Macquarie. На други места в Антарктида е намерена трева например, под японските изследователски хижи. Големи тревни площи били открити близо до руската станция, а голямо разнообразие от гъби са установени край австралийската станция.

Хората се опитват да вземат всички мерки, за да се спре разпространението на тези организми и подобни същества, но броят на хората, които пристигат в Антарктика расте. Ръководителят на норвежката изследователска станция съобщава, че в Антарктида е забранено да се внасят живи същества, дори цветя в пластмасови саксии.

През последните няколко години в Антарктида са открити четири вида акари, както и някои видове лишеи, която растат по скалите. Разпространители на плъхове и всякакви видове гризачи са корабите и плавателните съдове.

Така че всяко движение трябва да бъдат проектирано по такъв начин, че да се предотврати проникването на нежелателни „преселници“.

Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Животинският свят в Нова Зеландия удивлява с разнообразието от безкрилите си насекоми. Особено интересно е гигантското насекомо Deinacrida heteracantha. То се смята за най-тежкото насекомо в света.
Рекордът принадлежи на самка, чиято дължина  достига 10 сантиметра, а теглото й 71 грама, но това се отнася за бременна самка.
Обикновено този вид насекоми тежат около 20-39 грама.
На какво се дължат големите размери на тези насекоми? Те са „живи изкопаеми“. Навярно имат много древен произход, Те са били в района на Нова Зеландия още преди да стане изолиран архипелаг.
Практически всички са безкрили. Външно те приличат на голям кафяв скакалец, но задните им крака са уголемени и покрити с огромни шипове. Когато се защитава, насекомото ги изнасят отпред и се опитва да нарани противника си.
Това насекомо добре се адаптира към всяка среда, независимо дали това е гора, поле, пещера, земя или горски парк. Те водят нощен живот. Повечето от тях са хищници, но някои от тях се хранят с лишеи, листа, цветя и плодове.
Тези насекоми допринасят значително за развитието на флората на Нова Зеландия, като участват активно в разпространението на семена от местни растения, които отделят след ядене на плодовете им.
Половата им зрялост настъпва на шест месеца. Женската снася веднъж около 200-300 яйца, а след това умира.
Днес значително е намалял броя на тези насекоми. Основната причина са бозайниците и гризачите доведени тук на острова от човека.

Двете напитки доста благоприятно влияят на сърдечно-съдовата система.  Според последните изследвания вещество, съдържащо се в червено грозде, може да намали риска от сърдечни заболявания. Чудотворното въздействие имат гроздовите семена и кожицата, особено на тези с по-тъмен цвят.
Изследователи са експериментирали със сок от грозде Конкорд. Учените изяснили, че ако се пият поне две чаши на ден от този сок се намалява риска от образуването на кръвни съсиреци, намалява се  и холестерола и самият сок спомага за поддържането на нормално кръвно налягане.

Без съмнение, и червено вино и гроздов сок съдържа флавоноиди, които увеличават количеството на добрия холестерол, намалява риска от атеросклероза и помагат за намаляване на високото кръвно налягане. Така, че в състезанието „сок срещу вино“ за сега няма победител.
Изследванията показват, че при консумация на грозде, вие получавате не само антиоксиданти, които са в сока и виното, но и полезна за стомаха влакна. Така че не губете време, докато сезона на гроздето е в разгара си.
Укрепете здравето си!