В Константинопол живеел човек, който обичал бедните. По улицата след него винаги вървел бедняци, а той не отказвал на никого.
Веднъж го попитали:
– Защо сте толкова милостив?
И той им разказал следното:
– Бях на 10 години. В църквата чух свещеника да казва, че даващите на бедните, дават в ръцете на Исус. Тогава не повярвах, но вървях и размишлявах. Изведнъж на пътя видях просяк в дрипи, а над него образа на Христос. Един човек подаде хляб на просещия. В този момент, Спасителят протегна ръка, прие хляба и благослови милостивия човек. И до сега виждам лицето на Христос над главата на просещия и с любов бързам да дам според възможностите си.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

Внезапно в коридора се разнесе детски плач. Бързо последва едно: „Шшшшшт“ – вероятно майката се беше намесила в момента. Тодор също го чу.

– Това дете ми напомня за нещо, – рече той – което мъдреците са ни учили. Когато бебето се ражда, ръцете му са стиснати. Ето така.

Той сви ръцете си в юмрук.

– Защо? Защото бебето не знае нищо по-добро от това, да грабне всичко. Целия свят е негов. Но когато човек остарее и умира, какво прави? Отваря си ръцете. Защо? Защото си е научил урока.

Младежът слушащ до сега дългото поучение, изведнъж трепна и попита:

– Какъв урок?

Тодор се взря в очите му, сякаш го питаше: „Още ли не си разбрал?“ Махна с ръка и продължи:

– Не можеш да вземеш нищо на оня свят със себе си.

Едно религиозно момиче искало да бъде спасено, но не искало да се откаже и от светските удоволствия. Тя мислела, че може да даде сърцето си на Господа напълно, когато остарее.

Веднъж я посетил познат, които се занимавал с разпространение на книги. По време на разговора момичето предложило на събеседника си чаша мляко. Той благодарил, изпил млякото, но малко оставил на дъното и казал на момичето:

– Смятате ли за чест, ако допиете този остатък от млякото?

– Разбира се, че не. Вие се шегувате! – засмяло се момичето.

Тогава мъжът казал:

– Това точно правиш ти за Господа. Докато си млада, здрава и силна, ти предпочиташ да живееш щастливо и пиеш от чашата на живота до дъното, а жалкия остатък от нея представяш пред Бог. Ще Го приеме ли Той?

Мъжът подал на момичето чашата и казал:

– Остани с Господа – и излязъл.

Момичето стояло известно време като зашеметено. Засрамило се пред Господа. Накрая решило да Му даде сърцето си и да посвети живота си в служене на Него.

Виждали ли сте как вятърът издухва пролетните цветя и дърветата, как пълните с живот и красота цветове увяхват, като смачкани и изкривени ръце, как най-доброто дърво изкривено още в крехката си възраст, завинаги остава уродливо и безплодно, накрая то за нищо друго не става освен за горене? Това са образи на младостта откъсната от добродетелите и предадена в коварните ръце на греха, удоволствията и страстите.

Каквото посееш в младостта си, това ще пожънеш на стари години.

Усърдно принесете на Христос делата на младостта си и ще се зарадвате в старостта си. Събраното в младостта подхранва и успокоява изнемощялата старост.

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.