Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. –  Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.

Един учител искал много да предаде своите знания на един от своите ученици, за това се обърнал към него:
– Искам да ти предам знанията си, но не в назидателна форма. Ще предам знанията си на този молив, а ако искаш ти можеш да се възползваш от тях. И так започвам:
1. Най-главното се намира в твоя писец. Стабилният ти вътрешност е много важна, защото благодарение на нея ти можеш да пишеш.
2. Ти имаш право да допускаш грешки. Пиши, греши, задрасквай и пиши правилно. Можеш да грешиш, защото грешката винаги можеш да се поправи.
3. Трябва понякога да се спреш, за да подостриш писеца си, защото ако не го направиш, твоите записки ще бъдат не много красиви, нечетливи и непонятни този, който трябва да прочете написаното. За това намери време, спри за малко и наточи своя писец.
4. Ти можеш да пишеш само, когато си в нечии ръце. Помни, че благодарение на тези ръце ти можеш да създадеш много неща.
5. Ти имаш предназначение да пишеш на всякакви повърхности. Не забравяй за тази си възможност.
И учителят предал молива на ученика си.

Всеки любител на персонален компютър познава комбинацията от клавиши Control-Alt-Delete.
Програмата забъгна. Компютърът работи бавно….. Първото решение е да се натиснат и задържат едновременно трите „магически“ бутона. В резултат на това ще получите началния прозорец за влизане.
Основателят на „Microsoft“ Бил Гейтс твърди, че дадената удобна комбинация от клавиши е създадена по погрешка.
По време на интервю в Харвардския университет, един студент попитал чия е идея да се използва Control -Alt -Delete, за да се отстранят проблемите в Windows. Гейтс отговорил:
– Това се случи по погрешка…. Ние програмирахме на ниско ниво и сбъркахме.
С развитието на IBM PC през далечната 1980-те се занимавал Дейвид Брадли. В едно от последните си интервюта той казал, че първоначално, тази комбинация е била да стане това, което се нарича великденско яйце. Била планирана да се използва само в процеса на разработката и никъде другаде.
Никой не е предполагал, че въведената през 1981 г. команда ще се  утвърди в Windows и дори след 30 години ще бъдат широко използвана в системата.
Според статия от 2010 г. във вестник „Indianapolis Star“ първоначално разработчиците са искали да създадат удобен метод да рестартират компютъра. Било специално използвано това съчетание от трите клавиша, за да се предотврати грешното натискане на бутон от клавиатурата. За това първоначално „Delete“ бил на противоположната страна и по този начин се изисквали две ръце, за да се изпълни командата.

Есента с мощна крачка нахлу в ежедневието ни. Вятърът по цял ден гони и събира намръщени сиви облаци, готови всеки миг да се сбият. А стане ли това хвърчат искри, раздиращи небето и се изливат потоци сълзи от не успелите да се наложат в боя.
Листата постепенно се отказват от пъстрата си премяна и навличат нови жълти, червени и кафяви роби, навяващи тиха тъга по отминалото буйно лято.
Учителят по рисуване крачеше по мокрия паваж и поглъщаше всеки нюанс на промяната наоколо. Така в него се зароди желание да прикани днес учениците да нарисуват есента, такава каквато я виждат. Той ускори крачка и радостно влезе в клас.
Думите му бяха изпълнени с нежността и омаята, изпълнили сърцето му от докосването на есента. Учениците наведоха глави, съсредоточиха се в белите листове пред тях, а след минута десетки ръце отразяваха с четки и бои новото чудо сътворено в природата, наречено есен.
Едно момче тихо седеше на последния чин. То дълго време не посягаше към боите и четката, а съзерцаваше главите на съучениците си. Изведнъж нервно взе четката и с плавни движения, започна навярно да изписва нещо красиво с цветовете пред него.
В края на урока, то подаде рисунката на учителя, а там „подутинки“, приличащи на тракийски гробници, се мъдреха на фона на залязващото слънце с имената на всичките му съученици.

Този малък мъж постоянно се въртеше и не даваше на никого мир и спокойствие. От устата му, като поток, се изливаха безброй въпроси.
Днес обикаляше неспокойно майка си, пляскаше с ръце, за да й привлече вниманието, нали трябваше да зададе поредния въпрос, който измъчваше малката му главица.
Накрая успя да улови погледа й и побърза с въпроса:
– Мамо, кои са ангелите?
Очакваше поредния упрек да млъкне, но за негова изненада майка му се усмихна и каза:
– Това са послушни деца, на които им израстват крила. Но има лоши и пакостливи сред тях, на които им растат рога на главата.
Малкият „любопитко“ притеснен от получената информация, щателно взе да изследва главата си. Накрая въздъхна с облекчение и каза:
– Ех…., още не са пораснали…..