Когато има пауза, музиката не се чува, но в паузата се раждат нови звуци.

В мелодиите на нашия живот често музиката е прекъсната от „пауза“. И ние неразумно предполагаме, че мотивът на Бог е завършен.

Понякога Бог насила спира работата ни, като ни изпраща болести, провали на планове, усещане за напразни усилия и създава неочаквана пауза в химна на живота ни.

Тогава ние започваме да тъгуваме, че нашите гласове са принудени да замлъкнат и нашата партия неволно отсъства от универсалния припев, който се възнася към Твореца.

Как се отнася истинският музикант към „паузите“?

Обърнете внимание, той продължава да поддържа ритъма и вярно подхваща следващата нота все едно, че в мелодията няма никакво нарушение.

Точно с определен план Бог пише нотите на нашия живот. Ние само трябва да научим мелодията, без да се смущаваме от „паузите“.

Не бива да ги пренебрегваме, да ги губим от погледа си, за да не се измени мелодията и да се наруши ритъма.

Ако ние не сваляме очи от Бога, Той Сам ще следи за ритъма. Взирайки се в него, звънко ще подхванем следващата нота.

Ако обезсърчени си казваме: „Няма музика в паузата“, ние забравяме, че именно в паузата се ражда музиката.

Създаването на музика понякога е бавен и болезнен процес в живота ни. Но с какво дълготърпение ни обучава Бог! Колко дълго Той чака, за да усвоим поредния урок и добре да го научим.

У живеещите в труднодостъпните райони на Амазонка, от индианското племе марабу, съществува обичай постоянно да се бие барабан. Той е направен от дървото амарант.

Хората там се сменят един друг ден и нощ, за да удрят с палки по барабана приблизително в ритъм на човешкото сърце.

От това биене на барабана, пулсът на всички жители се синхронизира и цялото племе се чувства като едно цяло.

Лекарят Бен Ебо съветва да ударите палеца си.

Интересно е, че палецът си има свой пулс. Като го успокоите, укротявате и сърдечния си ритъм.

Когато ударите палеца си, той се охлажда и усмирява сърцебиенето.

Освен това, самото действие ви кара да дишате по-дълбоко, което също има успокояващ ефект.

Шведски учени са сравнили загубили зрението си риби от дълбоките пещери в Мексико и техните зрящи роднини плуващи близо до повърхността на водата. Те установили, че слепотата икономисва на животното от 5 до 15 процента от общото потребление на енергия.

Отказът от енергия компенсира липсата на ресурси при екстремални условия.

Изследователите са работили с индивиди от популацията на мексиканската сляпа тетра, която се ориентира в тъмнината с помощта на страничните линии. Те са много чувствителни към вибрациите на водата.

Зоолозите обърнали голямо внимание към този участък от мозъка, който отговаря за зрението на тетрата и изчислява консумацията на кислород. Оказало се, че загубата на зрение спестява на рибите от 5 до 15 процента от енергийните разходи, в зависимост от възрастта.

Това откритие е накарало учените да смятат, че зрението е силен ергономичен начин на възприемане. За това много животни забавят развитието и потискат функции като мирис и слух, за да позволят на очите и голям участък от мозъка, да обработват визуалната информация.

При раждането си в пещера тетрата има очи, но с възрастта те се запълват с кожа, докато напълно изчезнат. През 2014 г., изследователите са открили също, че за да спести енергия рибата се е отказала не само от зрение, но също така и от ежедневните ритми или така наречения „биологичния часовник“.

Докато чете човек получава допълнителен опит чрез анализиране на ситуациите и героите в книгата. Читателят се опитва да намери и да открие подобни на героите в реалния живот, така разбира характерните черти на хората около себе си. Това е полезно умение за получаване на психологически знания в живот и за морала на хората. Имено по този начин се отработват нравствените ориентири.
Сериозните произведения предизвикват към анализ. Четящият човек се учи на наблюдателност, така разширява собствения си кръгозор.
Човек не може да получи всичко при общение в семейството и обществото. Много използват книгите за обогатяване на вътрешният си свят и добавяне на жизнен опит. Постоянното четене и анализиране на ситуациите, помага за подобряване на паметта.
Четящият човек, вече в напреднала възраст, с помощта на книгите поддържа способността си да мисли чрез форми и образи, а това се отразява на когнитивната функция, т.е. паметта и умствените способности. Четенето помага човек да се концентрира, а това от своя страна позволява да се запази „жив ума“, да се мисли разумно в реално време.
Стиховете помагат да се усети „вкуса“ на езика. Придават чувство за ритъм, разширяват паметта за сметка на запомнени мисли и стихове.
Една добра книга те кара да мислиш, да изразяваш емоции: любов, гняв, ярост, смях, и дори страх. Книгата трябва да е написана на богат език, нужно е разнообразие. В тази книга трябва да бъдат заложени смисълът, оригиналните идеи и специалният стил на представяне.
Образованието е създало огромен брой хора, които могат да четат, но не могат да определят какво е достойно за четене.
Да не забравяме, че четенето на книги е друга форма на обучение и усъвършенстване на знанията. Добрите книги има и сред специализираната литература. Отлично написаната техническа книга помага да се предизвика интерес към съответната професия или хоби. Справочниците предават класифицирано знание, което влияе на качеството на самообразованието.
Четете и сами отсъждайте „кое е хубаво“.