В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?

Любители занимаващи се с обработването на земята се делят на такива, за които е по-важна красотата и аромата на цветята и други, които със собствени сили отглеждат зеленчуци. Тези два вида най-после се обединиха.

Създадени са нови растения, които не само се миришат, но могат и да се ядат.

Швейцарските биолози са решили да съчетаят полезното с красивото и отгледали гергини с ядливи грудки.

Цели шест сорта, които цяло лято буйно растат, през есента дават реколта не по-лоша от невзрачните картофени храсти.

Вкусът на грудката на гергината наподобява този на целината. От тях могат да се приготвят различни ястия.

Тази зърнената култура се различава от обичайния цвят, вкус и област на приложение.

Царевица с цвят на „патладжан“ расте традиционно в Перу или Южна Америка.

По данни на изследователи от корейския Университет Ханрим антоцианите, съдържащи се във лилавата царевица, възпрепятства развитието на бъбречни заболявания и предпазват от диабет.

Топлолюбивата царевица вече се отглежда в суровите условия на Урал.

За сега този вид царевица не може да се консумира, защото има горчив вкус и дава по-малко реколта от обичайното.

В близките 5-7 години учените ще „обучат“ лилавата царевица да узрява в уралския климат. Тя ще бъде използвана за храна на животните, на които ще им хареса горчивия ѝ вкус.

Новината ще разстрои и огорчи предимно кафеманите, които не биха могли да започнат работния си ден без чашка ароматно и вкусно кафе, което им дава настроение и окончателно ги събужда от сън.

Експерти са осъзнали, че нетипично продължилата суша в Бразилия ще доведе до това, че следващата реколта от кафе на сортовете „Арабика“ и „Робуста“ ще намалее почти 10%.

Освен това, специалистите прогнозират, че такава суша чака Бразилия за следващите няколко години в резултат, на което реколтата на кафето ще спадне.

При намалено предлагане на световния пазар, ще се увеличи търсенето и продажната цена на кафето.

Остава кафеманите да разчитат стихиите да пощадят плантациите на кафе в Хондурас, Индонезия, Виетнам и други страни, които се занимават с отглеждането му.

Основните продукти за храна при ацтеките били царевицата, бобът и тиквата.

Тези племена са създавали цели изкуствени острови, малки средно 6 на 10 метра и големи 100 на 200 метра, който били разположени върху сладководното езеро Тескоко. На тях отглеждали зърнени и градински култури.

Тази техника на отглеждане има свое собствено напояване от влагата филтрирана от езерото. А за тор са използвали калта и разложените в нея умрели растения и животни.

Това е интензивна и продуктивна форма на отглеждане. Тези изкуствени острови били много ефективни и давали до седем реколти на година.

Смята се, че изобилието на продукти за храна е в основата на величието на тази цивилизация.