Необичайна находка са намерили работниците от голф клуба в щата Калифорния. На терена те намерили жива акула. Страното е, че мястото се е намирало на осем километра от крайбрежието.
Един от сътрудниците на клуба забелязал някакъв извиващ се предмет. Когато приближил, разбрал, че това е 60 сантиметрова леопардова акула. На гръбната перка на акулата имало рани, вероятно оставени от птица с хищни нокти, вероятно ястреб.  „Ловецът“ е хванал плячката си в океана, но не е могъл да я донесе до дома си.
За щастие, никой от посетителите и служителите на клуба не е пострадал. Според управителя, няколко играчи напуснали терена малко преди инцидента.
След като открили акулата, я сложили в кофа с вода и прибавили сол, за да създадат условия, подобни на тези, които тя е имала в природата.
След това отнесли акулата до океан и я пуснали. Първоначално тя изобщо не се движела, но изведнъж се обърнала и отплавала.
Това за първи път се случва в този клуб. Преди на полето са срещали койоти, скункс, даже планински лъв, но не и акула.
Възможно е произшествието да няма нищо общо с птиците. Експерти предполагат, че появата на акула на голф игрището е дело на човек. Възможно е, животното да е било домашен любиме, а собственикът му е искал да се отърве от него.

Слънцето засрамено криеше последните си лъчи в облаците. Ярки отенъци проблясваха като спомен на нещо отдавна забравено. По лъкатушещият пътя вървеше мъж. Той беше стиснал устни и навъсил вежди. Глождеше го противоречиво чувство на дълбока вина и спасително облекчение.
Няма я вече. Земята я прибра в обятията си.
Съзнаваше, че беше й причинявал неизлечими рани с хладното си държане. Беше я унизявал с пренебрежителното си отношение .Отнасяше се с нея като с чужд човек.
Сега беше късно да се показва по-добър, по-щедър и милостив.
Дала му беше с шепи от златото на живота си, а той не успя да намери сили в себе си или добро желание, за да й подхвърли като на просяк дори една медна пара.
Дългът си беше дълг и той не можеше да го погаси и оттук идеше чувството на дълбока вина.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Често ни спохождат беди. Тогава сме като дървета след буря
Някои от нас стихията изтръгна от земята и те загиват.
Други, прекършени, се опитат да се изправят, но раните им пречат и те бавно си отиват.
А трети, най-силните, чиито корени са дълбоко в земята, макар и наранени, осакатени и с пречупени клони, се съвземат и продължат да живеят.
Ние сме от третите нали?

Полицията в Илинойс задържала гол американец, избягал от паяк, който открил в леглото си.
Членостоногото до такава степен е уплашило мъжът, че той избягал от дома си, така както спял, чисто гол.
Но историята не свършва до тук. На пътя на изплашената жертва се намирала стъклена врата и той преминал през нея получавайки многобройни рани.
Пристигнали по повикване от свидетели полицаи, завели мъжът да се облече в дома си, а после го откарали в болницата.
След като лекарите му дали първа помощ, мъжът е бил арестуван за нарушаване на обществения ред.