Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

Мнозина от вас знаят какво означава да си дамгосан. Всеки път, когато се споменава дадено име, веднага го следва „точна характеристика“ обрисуваща миналото или настоящето на човека, който го носи.
Навярно сте чували реплики от рода на:
– Срещнах днес Иван, оня разведения.
– Получих писмо от Пешо, алкохолика.
– Диди се премести в нашия блок, самотната майка.
– Снощи срещнах Лили, тази дето не може да си намери работа и вече цяла година е безработна.
„Уточнения и подсказки“ за „недосетливият“ участващ в разговора.
Няма ли някой да види в тези хора, това което са в същност? С нашето „далекогледство“ не можем да усетим ценното у човека. Обикновено го принизяваме до нивото, на това което върши или очакваме да стане от него.
Но има един, за Когото сме бисер, скъпоценен камък. Това е Исус, нашия Цар. Той няма да ви припомни болката от преживяното. Нито ще ви упрекне, укори и осъди. За Него няма значение къде сте сгазили лука, кога точно сте се оплескали и сте станали за смях.
Той иска да ви включи в Своята слава, като част от Самия Него.

Едно религиозно момиче искало да бъде спасено, но не искало да се откаже и от светските удоволствия. Тя мислела, че може да даде сърцето си на Господа напълно, когато остарее.

Веднъж я посетил познат, които се занимавал с разпространение на книги. По време на разговора момичето предложило на събеседника си чаша мляко. Той благодарил, изпил млякото, но малко оставил на дъното и казал на момичето:

– Смятате ли за чест, ако допиете този остатък от млякото?

– Разбира се, че не. Вие се шегувате! – засмяло се момичето.

Тогава мъжът казал:

– Това точно правиш ти за Господа. Докато си млада, здрава и силна, ти предпочиташ да живееш щастливо и пиеш от чашата на живота до дъното, а жалкия остатък от нея представяш пред Бог. Ще Го приеме ли Той?

Мъжът подал на момичето чашата и казал:

– Остани с Господа – и излязъл.

Момичето стояло известно време като зашеметено. Засрамило се пред Господа. Накрая решило да Му даде сърцето си и да посвети живота си в служене на Него.

Виждали ли сте как вятърът издухва пролетните цветя и дърветата, как пълните с живот и красота цветове увяхват, като смачкани и изкривени ръце, как най-доброто дърво изкривено още в крехката си възраст, завинаги остава уродливо и безплодно, накрая то за нищо друго не става освен за горене? Това са образи на младостта откъсната от добродетелите и предадена в коварните ръце на греха, удоволствията и страстите.

Каквото посееш в младостта си, това ще пожънеш на стари години.

Усърдно принесете на Христос делата на младостта си и ще се зарадвате в старостта си. Събраното в младостта подхранва и успокоява изнемощялата старост.

Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Пихме експресо. Около нас цареше спокойствие и животът се носеше на вълни край нас.
– Какво ли ще стане с някой италианец, ако при злополука, загуби и двете си ръце? – наруши мълчанието Дани.
– Просто ще се раздели с мечтата си да играе бокс и да се пребори с някого, – казах разсеяно.
Едва ли щеше да ми бъде приятно да продължим разговора в тази насока.
– Овца такава! – възмути се Дани. – Ти изобщо не мислиш. Ще започне да заеква. Ще получи тежко говорно разтройство. Помисли си, как би могъл да говори, ако не може да използва ръцете си?
Бяхме чували, че южняците жестикулират, докато говорят и го правят доста буйно и емоционално.
Нагледен пример за това бяха група млади мъже, които оживени разговаряха, близо до нашата маса.
Те така движеха ръцете си, че се опасявах за живота им. Раменете, лактите в синхрон с китките изразяваха определено мнение, кривейки се в най-изтънчени извивки. Пръстите им пореха въздуха, като малки птички.
Беше очарователна гледка!